The Vampire

Глава Шеста

Отварям очи. Оглеждам се. Легнала съм. Не мога да мръдна. Тъмно е. Опитвам да стана, но си блъскам главата. Ох! Какво става? Чувам някакъв шум. Ярката светлина ме заслепява.
-Какво става?
Акива ми помага да стана. Оглеждам се. Облечена съм с черна рокля. Намираме се на гробището. Не, не, нр! Поглеждам надолу. Ковчегът все още е отворен. Акива ме гледа напрегнато.
-К-какво стана?
-Падна.
-Защо бях в ковчег?
-Умря.
-Ама аз...в Рая ли съм?
Акива се засмива.
-Не, за съжаление. Ела с мен. Не трябва да ни виждат.
-Защо? Какво...
Акива ме дръпва и ме вкарва в черен джип.
-Какво става? Къде ме водиш?
-На безопасно място. Знам, че имаш много въпроси...
-Представа си нямаш.
-...и ще отговоря на всички. Питай.
-Добре. Как така съм жива?
-Кръвта ти. Помниш ли, когато ухапа чичо си? Когато заби нокти в ръцете му? Какво почувства?
-Беше странно. Хареса ми.
-Ти си вампир, Ребека.
Тишина.
-Ти си луд. Да, луд си.
-Не съм. Защо си мислеше, че майка ти и баща ти не искаха да се виждаме? Двете семейства враждуват от векове. Ловци срещу вампири.
-Ловци? Вампири? Нищо не разбирам, Акива.
-Нашият род е един от най-мощните вампирски родове. А твоя род-род на ловци. Също са едни от най-могъщите. Ловци и вампири не могат да бъдат приятели. Забранено е. Никога не е имало вампир ог род на ловци.
-Добре, добре. Забави малко. Значи ти си вампир?
-Да.
-Е, приличаш на такъв.
-Това ще го приема за комплимент.
-Винаги съм харесвала вампирите. Готини са.
-Казваш ми, че съм готин?
-Върни се към темата.
-Добре. Семействата ни се избиват от векове. Но нещо се е променило. В семейството ти няма вампири. Да знаеш някой, който иска да те убие?
Споглеждаме се.
-Алекс-казваме едновременно.
-Казваш ми, че той е вампир?
-Възможно е. Имала ли си някакъв контакт с него?
-Да. Още като бях малка. Изнасили ме.
-Добре. Може и така да е станало.
Оглеждам се.
-Мисля, ме трябва да се махаме, Акива.
-Защо?
Поглеждам го в очите.
-Някой ни следи.
-По дяволите! Чичо ти.
Акива пали и тръгва. Кара като луд.
-Акива, намали малко. Ще ни убиеш!
-Няма. И без това вече сме мъртви.
След около половин час спираме пред някаква къща. Трябва да призная, невероятна е. Стоманената порта се отваря пред нас. Влизаме вътре.
-Акива, защо се прибираш толкова...Коя е тази?
Мъжът изглежда на не по-малко от 40. Руса коса и зелени очи. Приликата между него и Акива е поразителна. Чакай малко. Това не може да е...
-Здравей, татко.
-Коя е тя?
-Това е Ребека Уайлд...
-Довел си Уайлд тук!? Какво си мислеше!?
-Изслушай ме. Тя е като нас.
-Какво значи това?
-Току що я изрових от гроба ѝ. Не знам как е станало. Чичо ѝ може би е...
-Значи един Уайлд е вампир? Интересно. Как стана това?
-Не знам, татко.
-Какво става тук? Защо викате толкова?
Жената слиза по стълбите. Кестенява коса и сини очи. Оглежда ни.
-Коя е тя, Акива?
-Синът ни е довел Уайлд тук, Мария. Вампир Уайлд.
-Какво? Това не е възможно.
Жената ме оглежда.
-Прилича на Уайлд, да. Как така е вампир?
-Извинете, че ви прекъсвам, но нали знаете, че ви чувам?
Жената ми се усмихва.
-Съжалявам. Просто не всеки ден сина ни води ловец тук.
-Аз не съм ловец.
-Но семейството ти е.
-Тя не знаеше нищо, майко. Не знаеше за вампирите и ловците.
-Как така? Обучението на ловец започва от ранна възраст.
-Не и при нея. Не са ѝ казвали нищо.
-Кой я уби?
-Чичо ми. Алекс. Бутна ме от последния етаж на изоставената сграда на края на града.
-Правиха ли погребение?
-Да. Бях там.
-Колко хора знаят?
-Целия град.
Майката и бащата на Акива поклащат глави.
-Значи не може да се показва навън.
-Защо?-Питам аз.
-Ако някой те види ще стане лошо. Може да ни разкрият. Ще сд наложи да останеш тук известно време-казва баща му.
-Ела с мен, миличка. Ще ти покажа стаята ти.
-Добре.
Качваме се на втория етаж и спираме пред вратата в дъното на коридора. Мария отваря и двете влизаме. Всичко е в бяло.
-Изглежда депресиращо, но е хубаво.
-Харесва ми. Благодаря ви.
Жената се усмихва.
-За нищо. Вече си една от нас, Ребека. Поспи. Ако има нещо ме викни.
-Добре. Благодаря ви.
Мария се усмихва и излиза. Оглеждам се. Някой чука.
-Влез, Акива.
Той влиза и ми се усмихва.
-Задобряваш. Вече усещаш кой идва
-Това ще ми е от полза. Какво има?
-Исках да ти се извиня. За всичко.
-Не си виновен ти, Акива. Моето семейство не ми е казало нищо за този...за този свят. Не са ме предупредили. Не са ме обучили.
-Ние ще го направим.
-Какво трябва да значи това?
-Има една Академия наблизо.
-Академия?
-Академия за вампири. Ще ти хареса.
-Сама ли ще съм?
-Там всички са добри. Ще видиш. А и ще се виждаме. Аз съм учител там.
-Ти си учител? Това не мога да го повярвам.
-Защо?
-Не си ли прекалено малък?
-На 400 години съм, Ребека.
-Колко?! Сериозно ли?
-Напълно.
-Но...ти не изглеждаш на 400 години!
Акива се усмихва.
-Знам. Благодаря за комплимента.
Пред мен стои най-готиния вампир на света, а аз седя и го зяпам като гръмната. Браво, Ребека! Браво!
-Изглеждаш шокирана.
-Защото съм шокирана. Защо не ми каза?
-Не си питала. Сега поспи. Утре ще говорим. Стаята ти е до моята. Викай ако има нещо.
Усмихвам се.
-Добре. Лека нощ, Акива.
-Лека нощ, Ребека.