The Vampire

Глава Седма

Събуждам се от чукане на вратата.
-Влизай, Акива.
Той подава глава и ми се усмихва.
-Здрасти.
-Здрасти. Какво правиш тук?
-Дойдох да те събудя.
Акива сяда на леглото.
-Как сиз?
-Все още ми е странно, но вече съм добре. Дали снощи някой ни е видял?
-Не, спокойно. Погрижих се. Хайде, ела.
Двамата слизаме в кухнята. Майката и бащата на Акива вече са там.
-Добро утро!
-Добро утро!
Мария ми се усмихва.
-Как си, Ребека?
-Добре, благодаря.
-Днес ще те заведем в Академията. Акива ти каза, нали?
Кимвам.
-Добре.
Закусваме. После се качваме в черния джип от снощи.

Спираме пред гората. Слизаме от джипа и навлизаме в гората. След около 5 минути вървене пред мен се открива невероятна гледка. Намираме се на огромна поляна с езеро. Срещу езерото има няколко големи сгради.
-Първата е за новаци,втората-за напреднали, а последната е за учителите-обяснява ми Акива.-Спалните са на последните четири етажа.
Сградите са доста високи.
-Как така никой не е забелязал това?
-Магии.
-Магии?
-Да. Ела. Ще те разведа.
Акива хваща ръката ми и ме повежда към сградата на новаците. Всичко е ново и хубаво.

След обиколката с Акива сядаме на една пейка до езерото.
-Харесва ли ти?
-Да. Красиво е.
-Има само един проблем.
-Какъв?
-Никой не иска да е в една стая с теб.
-Браво! Сега ме депресира!
Двамата се засмиваме.
-Къде ще спя?
-Ще се наложи да спиш в моята стая. Голяма е, а и вече сложиха второто легло.
-Добре. Няма проблем.
-Сигурна ли си?
-Да. Няма проблем.
-Добре. След малко е вечерята. Да вървим, за да не я изпуснем.
-Както кажеш.
Влизаме в столовата и веднага всички ни поглеждат. Разговорите спират. Всички са приковали погледи в нас.
-Не се притеснявай-казва тихо Акива.
Усмихвам му се.
-Благодаря, че си до мен, Акива.
Той също се усмихва.
-Винаги ще съм до теб. Знам какво е да си нямаш никой. Ела да хапнем. Сигурно си гладна.
Акива хваща ръката ми и двамата сядаме на една празна маса. Все още никой не е проговорил. Изчервявам се.
-Защо се изчерви?
-Всички ни зяпат.
-Е и? Пука ли ти?
-Странно е. Все пак си учител. Вече ще преподаваш и на мен и...странно е.
-Защо? Защото съм ти приятел?
Кимвам засрамено. Акива се засмива.
-Спокойно, Ребека. Никой няма да ни направи забележка.
-Ами това, че ще спим в една стая?
-И това се е случвало. Нищо ново.
-Щом казваш.
След вечерята се качваме в стаята ни. Акива отваря вратата. Оказва се, че неговата стая всъщност заема целия етаж. Две спални. Супер! Поне няма да ми е толкова неловко.
-Харесва ли ти?
-Да.
-Само ще стоиш и ще зяпаш ли?
Усмихвам се.
-И никой няма право да идва тук?
-Само другите учители.
-Добре. Ще си лягам.
-Лека нощ, Ребека.
-Лека нощ, Акива.