'Изгубвайки всичко намираш себе си',
лъжа, на която повечето вярват.
Как после разпознаваш лицето си,
щом те скрито, непознато на показ изкарват.
И как другите знаят коя съм,
какво и как умея да направя?
В крайна сметка животът е сън,
който накрая ще забравя.
Това е нещо непознато за мен,
не е предателство или лъжа.
Минава банално ден след ден,
а аз просто гледам и мълча.
Исках да съм безгрижна глупачка,
и си казвах, че съм истински щастлива.
Но с всяка следваща направена крачка,
усещах как светът ми се срива.
И сега плахо и тихо си живея,
макар всичко да виждам и чувам.
С всеки ден по—фалшиво се смея,
лъжа се, че не се преструвам.
И виждаш колко много егоисти,
запълват сивото ти ежедневие.
И ако всички бяхме такива артисти,
щяхме да изпитваме поне съжаление.
Мислех си, че всеки води борба,
но всички така блажено живеят.
Имам чувството, че всяка съдба,
дадена е, така че да я владеят.
Сега нямам чувства дори за усмивка,
умирам в личен затвор.
Чувствам се чужда в своята обвивка,
разумът е красив терор.
the pain in brain