Беше понеделник отново и това значи, че пак трябва да отида на училище.
Вече ми омръзна да се страхувам Лея какво може да направи. Не и ли омръзна да ме тормози?
Толкова ли й харесва да ме дразни? Колко ми се иска да й отмъстя, но знам, че няма как да стане. Но през уикенда не спрях да мисля за Мейсън. Знам, че той е ужасен и не пропуска възможност да ме тормози, но сякаш в онзи момент беше друг човек, беше различен.
Видях загриженост в очите му, което ме изплъзва с нотка на щастие, което е необичайно, защото аз по принцип го мразя,може би, защото познавам само лошата му страна, когато ме тормози или обижда.
Но надали има добра страна и да има никога няма да я опозная, защото той сигурно пак ще се държи с мен, като с боклук, така че да не се вълнувам излишно, като си мисля, че като ми е помогнал веднъж ще се промени.
Той е лош човек и съм сигурна, че няма да се промени.
Хората никога не се променят или ако го направят винаги е към по-лошо.
Станах и започнах да се оправям за училище. Дори нямам апетит и пропуснах закуската, което направи впечатление на майка ми, но не каза нищо.
Тръгнах за училище, като се надявах този път да няма никакви изненади.
Защото съм изтощена от всичко и искам поне малко спокойствие, поне за малко. Не е като да искам нещо чак пък толкова.
Днес подраних и още нямаше много хора, което беше в плюс за мен, защото не исках да виждам гримираното и все пак, все още грозно лице на Лея. Като си слага по хиляда тона грим не става по-хубава, а напротив изглежда по-страра, като някоя лелка е.
Или като е с толкова къси поли, че бельото й да се вижда от два километра, също не я прави по-добра. Но тя си знае.
Мен не ме интересува, дори да я прегази автобус, никога няма да й простя това, което се опита да направи!
Видях Мейсън, който се беше подпрял на едно от шкафчетата и гледаше в телефона си. Дано не ме забележи, сега не ми е до него и неговите глупости, които слушам всеки ден.
Минах покрай него и се надявах да не ме види, но тогава ме видя. Мислих, че ще ми каже нещо или ще направи нещо, но не.
Само ме погледна и ми се усмихна за кратко и отново върна вниманието си върху телефона.
Какво беше това? Той да не би да ми се усмихна? На мен? И не ми направи нищо. Да не е надрусан?
Бях потънала в мисли и не усетих, когато се ударих в някой и изпуснах учебника си.
Наведох се да го взема и когато се изправих видях чифт сини очи. Беше момче със руса коса и прекрасни сини очи.
-Извинявай. - каза той и ми се усмихна леко.
-Н-няма проблем. Аз съм виновна, защото не гледам къде ходя. Съжалявам, че те блъснах. - казах и усетих как се изчервявам.
-Сладка си, когато се изчервяваш.-той да не би да ми направи комплимент.
-Б-благодаря. - глупачка, престани да заекваш.-Ти нов ли си? - попитах
-Да. Би ли ме развела из училището, докато свикна?
-Да разбира се. Кой клас си?
-12.
-Аз също.
-Значи ще учим заедно.
-Да. - казах и се усмихнах.
Колко по-бързо минават часовете, когато има с кого да си говориш. Никой не те обижда не те удря и има някой те разбира и имате общи неща. Досега не се бях чувствала толкова спокойна около някой и то около момче.
По принцип съм свикнала момчетата да не ме забелязват, та аз дори още не съм се целувала, а съм почти на 18.
За някои било срамно, но какво да прави. Още не съм срещнала подходящия, с който да се случи, а и не вярвам, че ще го срещна.
Още по-малко в това училище, в което съм само обект на подигравки.
Видях Лея, която с цялата си прелест беше застанала пред мен и ме гледаше надменно. Какво ли пак иска? Дано да приключи по-бързо, защото ако пак трябва да я слушам по-добре да си ударя главата в стената. Което ще по-приятно със сигурност от това да чувам гадния й глас.
-Ето я и бъзлата! - каза тя с присмех в гласа си. Господи накарай я да млъкни или да се задави, за да не я чувам,защото това не наказания, а истинско проклятие.
-Какво искаш? - попитах
-Нищо. Ти как не избяга, когато ме видя. Защото се убедихме, че ти си една бъзла, което дори се страхува да целуне момче, какво остава да спи с него!
-По-добре отколкото да спя със всеки срещнат, като теб!
-Съжалявам, но аз съм на 18 и съм девствена. И не се учудвам, че си кое момче би се съгласило да си легне с теб. Ако не платиш и то доста.
-Имаш предвид, както правят всеки път, когато някой си легне с теб ли? Ти спала с толкова мъже, че вече си мислят, че си проститутка и не се учудвам, ако ти плащат.
-Ах, ти малка кучка!- тя вдигна ръката си и точно преди да ме е ударила някой хвана ръката й. Бях учудена кой би направил.
-Мейсън? - попита тихо Лея и погледнах към него
-Да. Сега се разкарай. Защо никой не иска да те слуша. - каза той съвсем спокойно.
Тя не каза нищо и просто си тръгна. Супер най-после я няма. Но се сетих, че той е тук. Сигурно я е разкарал, за да може да ме удари или да направи каквото иска. Но така и не направи нищо.
-Направи ли ти нещо? - попита и го погледнах.
-Н-не. Всъщност щеше, ако не беше ти.
-Защо се държиш така? - попитах и той ме погледна объркан.
-Как се държа?
-Защо се правиш на загрижен?
-Не се правя.
-О, моля те. Не ми казвай, че ти пука за мен. Единственото, което те интересува е само да ме тормозиш и обиждаш всеки ден, заради което те мразя. - не мога да повярвам, че му го казах и че събрах смелост.
-Ти ме мразиш? - попита и изглеждаше изненадан от това.
-А, ти какво очакваш да те обичам ли, ти си човека, който ме наранява най-много, дори повече от Лея. Превръщаш всеки мой ден в ад, а дори не знам защо се държиш така с мен. Защо?
-Не знам, не знаех че те карам да се чувстваш така.
-Ами вече знаеш. Но предполагам, че не е от голямо значение, че те мразя, като се има предвид, че всички момичета са влюбени в теб. Какво значение има, че едно момиче те мрази. - думите ми бяха ужасни, но бяха истина. Колкото и гадно да звучеше да кажа всичко това. Но той изглеждаше наранен от думите ми. За първи път аз съм тази, която го ранява с думи, а не той мен. Какво става днес, защо всичко е на обратно. -Няма значение. Благодаря че ми помогна на купона, както и сега. - казах и си тръгнах бързо.За първи път водя разговор с него без да ме е страх.
Излязох от училище и тръгнах към вкъщи. Когато бях на половината път усетих, че някой върви след мен и се обърнах да видя, но нямаше никой. Не знам защо имам чувството, че някой ме следи. Сигурно си въобразявам и това чувство ще отмине.
Някой дръпна ръката ми и се стреснах. Щях да извикам когато този някой сложи ръката на устата ми. И ме задърпа в една уличка в която нямаше никой и ме притисна към стената.
И тогава видях, че това беше момчето от купона което се опита да ме изнасили.
Този път наистина загазих!
Съжалявам, че забавих толкова много глава.
Ще се опитам да качвам по-често.❤️