Излязохме от стаята.
Усмихнах му се в знак,че тръгвам.Бях щастлива,че отново бяхме ,,добре",понеже поради някаква причина ме натъжаваше да знам,че не е до мен.Но сега той беше,което някакси повиши духът ми.
Когато бях на път да се обърна,за да си ходя,той ме хвана за лакъя с неговите груби,голями ръце.Потръпнах от докосването,а ръцето му,не бяха много честни спрямо туптящото ми сърце.
-Къде отиваш?-попита със заплашителна нотка в гласа.Погледнах го объркано.-Вкъщи.-беше отговорът ми.Той ме обърна и се намерих в близост до тялото му.
Тялото ми започна да се поти.Разтапях се под електричеството,което достигаше до всеки мой нерв.О,какво ми направи той.Как беше възможно това?
Какво правиш?-попитах.
-Чудех се...чудех се...-ръката му почеса врата му.Нервен ли беше?Защо?Той не ме поглеждаше,гледайки към стената зад мен,и изглеждаше сякаш не можеше да приизнесе думите.
-Какво?-погледнах го объркана.Все още не ме поглеждаше.
-Чудех се-.
-Знам,че се чудиш за нещо.-намесих се.Той изпусна малка въздишка.
-Майната му.-прошепна си той,поглеждайки към бузата ми.Но не към очите ми.Защо?-Искаш ли да правим нещо заедно?-попита.Той отново се почеса зад врата и осъзнах,че прави това когато е нервен или когато очакваше нещо.
Сърцето ми забърза ритъма си.Той искаше да правим нещо заедно?Винаги аз бях тази,която го кара да правим нещо заедно.Имахме ли напредък тук?
-Да,разбира се.-усмихнах му се.Тий не отвърна на усмивката,но кимна и се обърна.Можех да чуя как издиша дълго задържания въздух от него през носа си,докато ходеше пред мен.
Той изведнъж спря,за да наваксам дългите му крака и продължи да ходи бавно до мен.
-Къде отиваме?-попитах,като продължих да гледам напред.
Ксавиър отвори голямата метална врата пред нас и изчака докато изляза.Вятърът беше силен,но можех да почувствам топлина от Ксавиър и не чувствах студа.
-Къде искаш да отидем?-попита.Продължихме да ходим напред със спокойно темпо.
-Нямам претенции.-повдигнах рамене при отговора си.
-Добре,мисля че се сещам за място.-Ксавиър отвърна.Той ме заведе до пътя срещу голямата сграда на колежа.
По улицата имаше много кафенета,но Ксавиър не ме заведе в нито едно от тях.
Около мен гъмжеше от хора,бях обкръжена от телата на хората,докато те ходеха да обядват.По улиците минаваха и велосипеди,движейки се внимателно,за да предотвратят сблъсък.
Никога не съм се разхождала в тази част на града,защото никога не ми се е приискало да дойда тук.
Ксавиър ме държеше близо до него през цялото време.Той не ме докосна със сигурност,но винаги тялото му беше притиснато към гърба ми,което показваше покровителство.
Внезапно,мъж,който бързаше,помти тичайки към кафенето зад нас.Рамото му се сблъска с моето,което ме изпрати настрани,почти на земята.
Успях да се застоя на краката си,но за сметка на това чувствах ръката си изкълчена.
-Гледай къде вървиш,мамка му.-чух Ксавиър,който почти изръмжа на човека.Ръцете му бяха стиснати в юмруци,а тялото му се вкамени.
По-старият мъж,който изглеждаше покрай тридесетте носеше костюм,но нямаше никакви мускули.Сърцето ми забърза ритъм.Не можеше да се бори.
-Не ми говори така,бързам.-отвърна,доакто ние стояхме по средата на улицата.Много хора ходеха около нас,обграждащи телата ни.
-Не ми пука за шибаното ти бързане,ти я блъсна!-Ксавиър ме посочи,като гласът му се повишаваше.Мамка му.
Отидох до Ксавиър и сложих ръка на рамото му.
-Хайде,да тръгваме-прошепнах достатъчно силно,за да ме чуе.
-Виж дете,не бъди глупав.-каза той,като тръгна да си ходи.Ксавиър го дръпна отново и гневното изражение на лицето му към мъжът накара тялото ми да потръпне.
-Ксавиър!-ахнах,като се опитвах да го отдръпна от него.
-Гледай къде ходиш следващият път,задник.-каза заплашително Ксавиър.Гласът ме уплаши,въпреки че не беше насочен към мен.
-Внимавай с шибаната си уста,мога да те докладвам.
-Оу,толкова съм уплашен.-Ксавиър каза,като вдигна ръце.-Сега ѝ кажи съжалявам.-Ксавиър ме приближи към него.Мъжът завъртя очи в отговор.-Кажи ѝ съжалявам,за това че я блъсна.-Ксавиър изръмжа.
-Съжалявам,съжалявам за това,че те бутнах.-извини се той,но не можеше да се пропусне гневът в очите му.
Ксавиър ме хвана за ръката и ме заведе далеч от него без да каже нищо.Какво му стана?
-Ксавиър!-ахнах отново,когато осъзнах какво беше станало.
-Не започвай.
-Да не започвам!?-запелтечих.-Ти беше този,който започна с този човек!
-Той почти те събори на земята.-Ксавиър отговори,но тонът му беше по-студен.
-Не ми пука за това,че ме блъсна.Ксавиър,не мижеш да вършиш такива неща,той можеше да те нарани и-.
-Той не можеше да ме нарани,не може ли просто да си затвориш устата?-думите му ме раниха дълбоко и спрях.Той не си направи труда да спре,даже не мисля,че е забелязал,че изобщо съм спряла.
Той мислеше само за себе си и на мен не ми се стоеше с него.
Една крачка напред и две назад.
Тръгнах бързо към сградата с апартаменти без Ксавиър.Не ми пукаше,че го оставих сам.Той трябваше да разбере,че не можеше да ми говори така.
Когато видях сградата,въздъхнах в облекчение.За щастие,той не ме беше последвал,нуждаех се от време със себе си.
Отидох си в стаята.
Веднага след като бях вътре заключих вратата.
Включих чайника и включих телевизора.
След като кафето ми беше готово,седнах на дована с него.
Всъщност не гледах много телевизия,освен ако не исках да изчезна.
Защо понякога да бъдеш с Ксавиър беше толкова трудно?Имаше нрав,който вървеше напред и назад на всяка милисекунда.Кълна се,че ще получа удар от всичко това.
Сложих гласа в ръцете си и въздъхнах.Колко е прецакан?
Докато се задълбочавах в мислите си за Ксавиър и неговата невъзможна мисия,вратата се разтресе от силни почуквания.
-Емили!Там ли си?-Ксавиър извика ит другата страна на вратата.-Емили!
Аз станах от мястото ми и отворих вратата бързо.
-Какво искаш?-попитах,като отворих.Ксавиър се облегна на рамката на вратата,докато се задъхваше.Лицето му беше в пот а косата му беше прилепнала към челото.
-По дяволите,Емили.-изръмжа.
-Какво?
-Ти ме изостави,помислих че са те ограбили или че са те отвлекли,какво ли не е ми мина през ума!-гласът му беше висок,което просто добавяше съчки към гнева,който предстоеше.
-Тръгнах си,защото се държеше като задник и си нямаш на идея колко зле се почувствах,щом каза онези неща.-казах.
-Е,не трябваше да си тръгваш така,всичко може да се случи на момиче като теб,нямаш си и на идея.
-Е,ако не беше толкова контролиращ и непочтителен,можеше и да остана.-скръстих ръце.Защо той не разбираше?
-Следващият път не ме изоставяй така.
-Следващият път не се дръж като задник!-казах по-силно.Не мижех да повярвам ч,че той обвиняваше мен.Не можеше ли да види той какво беше направил?
-По дяволите.-въздиша,като ръката му стисна слепоочията си.
-Не мога да повярвам,че ти си ми ядосан.-казах,като поклатих глава.Изпуснах суров смях.
-Доста ядосан.
-И аз съм доста ядосана,също.-казах му.Ксавиър изпусна ище една псувня,преди да се изправи от вратата.
-Мога ли да вляза?
-Не.-отговорих просто на въпросът му, но той и без това влезе.-Защо питаш този въпрос,щом ти и без тива ще влезеш?
-Виж,с всички сили се пробвам да не ти казвам да млъкнеш,не го прави по трудно.-каза.Изпуснах разочарована въздишка,преди отново да се хвърля на дивана.
Гледах Ксавиър как ходеше из стаята с грация.Как може някой да се движи с такава елегантност,никога нямаше да разбера.И как го правеше,щом в главата му беш пълна бъркотия?
След няколко секунди,Ксавиър дойде на дивана и седна до мен.Малкият диван се вдлъбна от неговата страна.Можех да усетя топлината му толкова много, седейки до мен.Бедрата и раменете ни се докосваха.Това беше в повече.
-Защо просот не си тръгнеш?-въздъхнах.Ще бъде по-лесно ако си тръгне.
-Не искам.-погледнах го.
-Ами ако аз искам да си тръгнеш?-попитах.Не исках да си ходи,наистина,но се нуждаех от някакво пространство ,защото чувствата,които изпитвах ставаха все по-силни и това беше странно.Твърде странно,за да го разбера.
-Защо искаш да си тръгна?-гласът му беше дълбок и бавен,а аз прости сеих рамене в отговор.-Наистина ли искаш да си тръгна?-отворих уста да кажа да,но истината е,че не исках.Исках да остане с мен,защото Бог знае колко самотна се чувствам,щом момичетата са навън.
-Не,искам да останеш.-изпуснах още една въздишка.Гласът му излезе повече като въздишка,като гледаше към устните ми.
-Защо никога не ме поглеждаш в очите?-запелтечих въпроса си без да мисля.
-Винаги усещам как гледаш към мойте,чувствам се по-силен щом не гледам към твойте.-каза.-Боже мога да усетя всеки път щом ме гледаш,мога да го почувствам с тялото си.Искам да те целуна,Боже,толкова искам да те целуна.-той се приближи към моето и преди да мога да отговоря той хвана косата ми в ръката си и впи устни в мойте.
Уверих се,че бях стиснала тениската му с цялата си сила,която имах,за да съм сигурна че няма да избяга като миналият път.
Устните ни се движеха в перфектен синхрон и той се бореше за надмощие.Той винаги печелеше.Той беше толкова силен и ми причини чувства,който не бях изпитвала преди.Полудявах и тайно се надявах и той също.
Той беше студен,но когато полудяваше заради мен,той ставаше страстен,говореше с топлина в гласа,която пращаше тръпки по тялото ми.Спира да се държи като глупак,а дори не го осъзнава,което е най-секси нещото някога.
Можех да усетя ръката на Ксавиър,която подръпваше косата ми назад.Не болеше много,но ме караше да се чувствам много по-уверена.Простенах в устата му и той се отдръпна.
-Не си тръгвай.-беше единственото нещо,което казах,отчаяно.Ксавиър се задъхваше леко,но отговори.
-Не искам.-и той звучеше толкова искрен.
—————————