Събудих се и бързо станах и започнах да се оправям за училище. Вързах косата си на опашка. Сложих си тъмно сини дънки и блуза в тъмен цвят. Взех чантата си и тръгнах.
След около десет минути вече бях в моята любима гимназия. Всеки път, когато стъпвах в този коридор, стомаха ми се свиваше, защото не знаех какво може да ме чака. За мое щастие днес не видях Лея и тъпите й приятелки. Отдъхнах си отидох до шкафчето си, на което днес не пишеше нищо. По принцип не пропускат да напишат някоя обида по мой адрес, но не и днес, което беше странно. Но не се оплаквам, предпочитам никой да не ме закача. След, като се огледах за последно, тръгнах към кабинета, в който беше първия ми час.
Вече мина и последния час, а досега никой не ме беше обидил или ударил, дори в часа по химия, когато получих шестица, по принцип някой би казал нещо от сорта на "зубърка" или нещо подобно, но нищо.
Дори Лея мина покрай мен и дори не спря, за да ме обиди или пак да ме унизи по какъвто и да е начин. Това е странно, не че се оплаквам, но е прекалено странно, надявам се така да продължи и за напред и най-после да ме оставят намира, може би им е омръзнало и най-после мога да си отдъхна.
Вървях спокойно, докато четях любимата си книга и не усетих, когато се блъснах в някой и изпуснах книгата си. Дано, не е той, дано не е той , защото иначе ще загазя. Наведох се внимателно, за да си взема книгата и тогава видях, че това е той.
Мамка му!
-С-съжалявам!-казах тихо
-Малката уличница била тук? - каза и дръпна книгата от ръката ми.
За момиче, което не имало никога гадже и не е правило секс. Много често ме научат уличница или курва.
-Върни ми я. - опитах се да си я взема от него, но без успех.
-Извинявай? Каза ли нещо или така ми се стори, защото до колкото знам не съм ти дал разрешение да си отваряш устата!
-А-аз...- не можах да довърша.
Защо винаги трябва да е толкова груб?
-Ти какво, пак ли ще сервираш поредното си безполезно извинение. Колко си жалка! -И не забравяй, че още съм ядосан за това, че миналия път си тръгна, въпреки че ти казах да не го правиш и още не съм измислил какво да направя, за да понесеш наказанието си, затова че си една не послушна кучка, която напоследък много си позволява и това изобщо не ми харесва. - при тези негови думи цялата настръхнах.
Ами, ако пак ме удари? Не разбирам, какво толкова съм направила? Сигурна съм, че го прави, защото обича да гледа как страдам.
Не му ли омръзна да ми съсипва живота?
-Аз казах, че съжалявам. - събрах смелост и най-накрая проговорих.
-Чух те,да съм дал право да говориш? - попита и аз кимнах отрицателно.
-Днес не съм в настроение да се занимавам с кучки, като теб. Сега се разкарай преди да съм размислил и не реша друго. - аз не изчаках втора покана и си тръгнах по най-бързият начин, преди да се наложи да остана с господин "правя се на голяма работа".
Колко ми се искаше да му го кажа, но от страх не смея да го направя.
Но нещото, което ми направи впечатление е, че днес до сега никой не се държал гадно с мен, просто се чудя, защо изведнъж решиха да ме оставят намира.
Минаха два дни и беше петък, през тези дни отново нищо не се случи. Лея не ми се е подигравала, нито Мейсън, дори не съм го виждала от последната ни среща. С малко късмет може да се е преместил в друго училище. Което ще е сбъднат сън за мен.
Седях си спокойно, като знаех, че никой не ме дразни и можех да си чета книгата. Поне да се радвам на малко спокойствие, докато трае още, защото нещо ми подсказва, че няма да продължи дълго. Някой дръпна книгата ми и погледнах нагоре и тогава видях Лея.
Започва се.
Сигурно е измислила поредния план с който да стана за смях пред всички.
За това два дни не ме е дразнила, защото мислила отмъщението си. И сега отново ще направи нещо.
Не я понасям.
Тъпа кучка.
-Ей, ти Клара. - сериозно ли, заради това ли прекъсна четенето ми. И дори не ми знае името.
За човек, който не пропуска да ме унижава и зле поставя пред останалите, поне можеше да ми научи името.
-Кейт. - поправих я и тя ме погледна злобно за момент.
-Все тая. Довечера има купон и ако искаш можеш да на минеш?- сериозно ли ме кани на парти или грешно чух?
-Купон ли? - попитах
-Да купон . Знаеш, така де ти не знаеш, защото се съмнявам някой да те е канил на купони до сега. - дори, когато се опитва да е мила е кучка. -Та, довечера както казах има купон и ще се радвам, ако на минеш.
-И защо реши да ме поканиш?
-Защото сме съученички и да се сближим сещаш се.
За да се сближим?
Преди бяхме приятелки, дори най-добри, но тя се промени и стана кучка.
Сега дори не ми помни името.
-Добре ще видя, но не съм сигурна, че ще дойда.
-Хайде ела! Дори имам специална изненада за теб на купона, ако дойдеш.
-Каква изненада? - попитах
-Ако ти кажа, няма да е изненада, нали си умна, а ми задаваш тъпи въпроси.
-Добре щом настояваш ще дойда. - съгласих се.
-Най-после се съгласи. Ето ти адреса на партито. - каза и ми подаде листче с адреса.
-Добре, благодаря.
-А, да и облечи нещо подходящо за парти, не се обличай, като монахиня. И направи нещо с косата си.
-Добре. Нещо друго? - попитах
-Не, това е. Купона започва в осем и половина. Бъди точна, за да има време за изненадата. - каза, след което си тръгна.
Защо изведнъж, реши да ме покани на купон. И за каква изненада говори. Погледнах листчето и го прибрах в джоба си.
Бях в стаята си и още умувах за този купон. Първоначално не исках да ходя, но след като помислих и реших. Защо да не отида, може да бъде забавно? Ще отида, а ако ми е скучно ще си тръгна.
Отворих гардероба си и започнах да търся дрехи подходящи за парти. Намерих една черна рокля, която бях обличала само веднъж.
Роклята беше хубава, беше изчистена и пасваше добре на тялото ми. Вързах косата си на опашка и оставих някои кичури отстрани. Сложих си и малко гланц за устни. Няма да слагам грим, защото ще е прекалено.
Сложих любимите си пантофки и взех чантата си.
До сега не съм ходила на парти и съм притеснена.
Сигурно се притеснявам напразно. Трябва просто да се отпусна и да се насладя на вечерта.
Дано всичко мине добре.
Редактирана 04.01 2020
Качена 28.05 2019