Слушам майка си внимателно. Магическа способност? От кога живеем във фентъзи свят? Вярно, че като дете мечтаех да съм в света на Хари Потър и да уча в Хогуортс, но това... това бе прекалено реалистично. Толкова реалистично, че ми е трудно да го приема. Разумът ми казваше, че не трябва да съм на свобода сред нормални хора, а да бъда облечена в усмирителна риза и затворена в малка стаичка в някоя психиатрия.
Колкото повече слушам майка си, толкова повече въпроси имам. Защо аз? Какво ще стане с мен, ако някой разбере? Как ще крия силите си? Изправям се от леглото и майка ми спира да говори, след което заставам пред прозореца и се вглеждам навън. Виждам къщите отсреща и се чудя какво да правя.
- Знам, че звучи налудничаво, Сейдж. - изрича майка ми тихо. - И аз не предполагах, че ще притежаваш такива способности.
- Кой от вас двамата е такъв, мамо? - питам, обръщайки се към нея. - Кой от вас двамата е магьосник?
- Никой. - отвръща и свежда поглед. - Тези способности се предават от поколение на поколение в моето семейство. Знам, че прабаба ми имаше подобни сили, баба ми и майка ми също са били такива.
Тя замълча. Знам, че има още, но нещо ѝ пречи да ми каже. Нещо я мъчи, но не мога да разбера какво. Майка ми по принцип не винаги показва емоции, но щом стане въпрос за нейното семейство, става по-тъжна. Знам, че се е случило нещо, но нито тя, нито татко са ми казвали. Приближавам се до нея и поставям ръка върху ръцете ѝ, след което се усмихвам.
- Знам, че има още нещо, мамо. - казвам. - Ти винаги си ми давала добри съвети и сега ще те посъветвам да споделиш онова, което ти е на сърцето. Достатъчно голяма съм, за да те разбера.
Тя ми се усмихва, но поклаща глава. Очевидно това, което таи в себе си доста я измъчва и се страхува да сподели. Замислям се за минута и се сещам за онова, което може да ѝ помогне да си развърже езика. Казвам ѝ, че ще се върна след малко и излизам от стаята си. Отивам в кухнята и отварям хладилника. Взимам голямата кофичка шоколадов сладолед с парченца шоколад, сметаната и половината бутилка Baileys. Слагам всичко върху един стъклен поднос, взимам две чашки за шотове, две лъжички и се качвам горе.
Знам, че една от силите ми е да местя предмети с мисълта си, но дали бих могла да отворя вратата? Концентрирам погледа си над дръжката на вратата и след секунди тя слиза надолу и вратата се отваря. Невероятно.
Влизам в стаята си и поставям всичко върху бюрото. Наливам в две чаши от ликьора и отпивам малка глътка. Майка ми ме поглежда и започва да се смее.
- А може би наистина от това имам нужда.
- Татко го няма. Вечерта е наша. - отвръщам и я наблюдавам как пие от чашата си.
Знам, че не е редно да напиваш майка си, за да говори с теб, но нека го наречем отпускане. Отварям кофичката със сладолед и си взимам с лъжицата, след което започвам да го смуча. Да дъвчете сладолед е доста кофти.
Тъкмо бях решила, че е време да сменя тактиката и да започна да говоря за съвсем различни неща, но тя взима думата първа.
- Аз имах по-голяма сестра, Сейдж. Тя беше тази, която наследи магическите сили на майка ни. - започва и отпива от чашата си. Ето, това исках да чуя. - Тя се радваше на силите си. Беше приета в едно магическо училище, но скоро след това получихме вести, че е мъртва. Нещата около смъртта ѝ завинаги ще останат неразкрити. Преподавателите в онова училище смятаха, че тя е станала жертва на ловци.
- Ловци? - сбръчквам вежди. - Нима наистина съществуват ловци на вещици?
- Наричат ги анти-магове. - отвръща майка ми. - Те не издирват никого, освен ако той не е нарушил по някакъв начин правилата между двата свята.
- Двата свята? - прекъсвам я отново.
- Светът реално е един, но на повечето хора очите им са затворени за магическото, което ни обгражда. Според анти-маговете, сестра ми е нарушила правилата и затова трябвало да бъде убита. Ние, както и нейните преподаватели, не вярвахме на тази измислица. Екатерина, твоята леля, беше всичко друго, но не и бунтар. Тя знаеше, че може да пострада, ако наруши някое правило, затова спазваше всички. Баба ти винаги държеше на правилата.
- Добре, но аз не разбирам. Защо имам магически способности?
- Така се предават, миличка. Трябваше децата на леля ти да притежават такива, но тя почина преди да се омъжи дори. - отвърна и подсмръкна.
Не ми стана особено приятно да науча нещо такова. Имах леля, която нямам честта да познавам и то само защото някакви хора са решили да я убият. Не мога да кажа нищо за леля си, тъй като не я познавам изобщо, дори не знаех, че някога е съществувала. Нямам представа дали нещата, които майка ми разказа са истина или лъжа, затова решавам да не питам повече.
- А какво ще стане с мен сега, мамо? - питам я, опитвайки се да запазя спокойствието в гласа си, но май не ми се получи, тъй като погледът ѝ издаде колко е разтревожена. - Имам предвид, какво трябва да правя, за да не научи никой за способностите ми? Всички ще ме помислят за откачена.
- Искам да запазиш спокойствие, Сейдж. - отвръща тя. - Когато баща ти се прибере от работа, ще поговоря с него. Има училище, в което да те приемат. Ако се съгласи да те изпратим там, ще те заведем до Общността на маговете. Ще те регистрираме като магьосник и ще те изпратим в Есосайс.
- Къде? - повтарям учудена. Никога не бях чувала за подобно нещо.
- Училище за магьосници.
Решаваме, че трябва да спрем с разговорите за тази вечер. От толкова много информация и нови неща, се чувствам изморена. Тя ми позволи утре да не отивам на училище, на което аз се радвам, тъй като не знам дали няма да се случи още нещо. Тя прибира всичко, което бях донесла от кухнята и ми пожелава лека нощ, след което излиза от стаята ми. Аз сменям чаршафа с нов и си лягам.
„Есосайс, училище за магьосници.", мисля си аз. Определено ме очаква нещо вълнуващо.
....................
Здравейте! :)
Новата глава е тук и се надявам да ви е харесала! :)
Много искам да благодаря на ivanina2005 за първия коментар! :) За мен наистина означава много!
Лек ден на всички! :)