-Защо не спиш,принцесо?
-Не ми се спи, ами ти?
-Не мога да заспя. Искам да ти кажа нещо, но не знам как. - имах лошо предчувствие за думите му.
-Какво ще ми кажеш?
-Нека да го оставим за сутринта.
-Не ме притеснявай, а го кажи!
-Трудно ми е, окей!?
-Защо? - изнервих се.
-Защото знам как ще реагираш.
-Може и да грешиш.
-Не ми се спори!
-Тогава не ме предизвиквай, Хеммингс!
-Принцесо, станала си доста заядлива! Да не би да си в цикъл?
-Ти май искаш да си ходиш, а?
-Добре, спирам... Принцесо?
-Какво?
-Защо се влюби в мен?
-Защо ме питаш това? - Той повдигна рамене и се надигна все още, прегръщайки ме.
-Търся отговори.
-И искаш да знаеш защо се влюбих в теб?
-Да.
-Не знам защо, Люк. Просто когато съм с теб всичко става толкова незначително. Сякаш сме само аз и ти. Не мога да спра да мисля за теб.. - признах си и се изчервих.
-Така ли, принцесо? - усещах усмивката му. -Искам да си изясним някои неща... Ще ти задам няколко въпроса, а ти ще ми отговориш честно. Нали? - това пък от къде му дойде? Кимнах. - Ти също можеш да ме попиташ нещо.
-Добре... Питай!
-Ако някога можеш да се върнеш назад и да промениш това което стана през тези три месеца... Би ли го направила?
-Не... Не бих. - отговорих честно.
-Ако вместо да те отвлека те бях поканил на среща... Щеше ли да приемеш.?
-Не знам. Аз не те познавах..
-Тоест да се радвам , че те бях отвлякъл, вместо да постъпя като нормален човек!
-Люк, ти си нормален! - мълча известно време преди да зададе следващият си въпрос.
-Съжаляваш ли, че първият ти път беше с мен?
-... Не...
-Защо избра точно мен? Как след като аз не те познавах, ти знаеше за съществуването ми? - реших и аз да го попитам нещо. Винаги до сега съм се чудела откъде ме познава Люк.
-За пръв път те видях един следобед. Прибираше се от училището. Беше толкова сладка и по някакъв начин ме накара да се замисля дали не ми се е привидяло от наркотиците, които употребявах тогава. На следващия ден пак отидох, да отбележа не надрусан, само и само за да се уверя, че не си просто видение.
-А какво правеше там преди да ме срещнеш?
-.. Може би съм те чакал. Казах си, че нямам нищо в този живот и че ще броя до три. Ако не се сетя за нещо щях да си тръгна и отново да скитам, под въздействието на онази отрова, наоколо.... И тогава се появи ти.
-А до колко стигна, когато ме видя?
-Бях надрусан и дори не съм сигурен дали помнех числата. - каза, карайки ме да се засмея.
-Караш ме да се смея.
-Радвам се, че аз съм причината за усмивката ти. - каза и целуна челото ми.
-Люк? - казах и се изправих за да го погледна. Нямаше да мога да заспя преди да ми беше отговорил макар че след като го направи отново нямаше да мигна с дни. - Какво искаше да ми кажеш?
-Аз... След два дни заминавам с момчетата. - опитвах се да мисля рационално и да не се тръшна на пода, ридаейки че няма да го пусна. Той си тръгва. Така е решил.
-Добре. - въздъхнах и станах от леглото. - Върви си.! Това го можеш най-добре....