Защо иска да си тръгне? Защо ме обърква повече и повече всеки път? Защо просто не ми каже какво ще прави? Не знам дали наистина ме обича за да го попитам. Чувала съм да казва, че ме обича, но тогава си мислише, че спя. Трудно му е да признае, че ме обича? Или не го чувства наистина? Но защо му е да остава ако няма чувства? Заради секса ли е? Избърсах сълзите си, когато чух шум от отваряне на врата. Погледнах към човека, който влезе в стаята ми. И това разбира се беше Люк.
-Какво правиш тук? По-точно защо си още тук? - прошепнах. Сякаш не ми беше достатъчно гласът ми да трепери, а на всичко отгоре и сълзите потекоха, издавайки ме пред него.
-Роуз, моля те. - седна до мен и ме прегърна. Точно сега не исках да ме прегръща. Не исках да ме целува или каквото и да е било. Не може в единия момент да ми казва, че ако замине ще бъде по-добре, а в следващия да идва и да ми казва, че ме обича и не може без мен.
-Да ме молиш? Какво стана когато аз те молих и ти казвах, че не искам да ме оставяш?
-Роуз, аз няма да те оставя!
-Напротив ще ме оставиш! Искаш да заминеш на всяка цена, но преди да го направиш искаш да ми покажеш, че не мога без теб! Аз си го знам, Лукас!
-Какво? - веднага след като осъзнах какво му казах току-що, замръзнах.
-Н-нищо. - сведох главата си за да не разбере какво си мисля. Знам, че е невъзможно, но това е Люк.
-Напротив, принцесо! Чух те. Изпитвам нещо много силно към теб. Не мога да спра да мисля за теб. За устните, очите ти. Ти си единственото нещо, което някога съм желал толкова силно. Знам, че никога не съм изпитвал подобно нещо,но не мога да го спра. Също така знам, че няма да мога да живея без това чувство. Или без човека който ме кара да се чувствам така. Знам, че и ти чувстваш същото, Роуз. Точно за това те отвлякох и точно за това никога няма да те оставя, принцесо.
-Ако беше така още тогава нямаше да ме оставиш и да си тръгнеш...