"Люк!!" - крещях с цяло гърло. Човекът срещу мен продължаваше да ме дърпа. Накрая се отказа и просто ме вдигна, понасяйки ме към колата извън къщата. - "Люк" - виках, плачех и се дърпах , но започна да ми се доспива.
Сякаш Люк отново ме отвлича. Само с малкото изключение, че този път това не е Люк!
Когато се събудих бях в някаква непозната стая, бях завързана за някакъв стол, а около мен бяха застанали двама мъже. Изглеждаха на годините на Люк.
-Я, котето на Хеммингс се събуди! - отбеляза единия. Когато и другия забеляза се обърна към мен. Дойде и хвана брадичката ми.
-Да видим дали Хеммингс ще дойде за нея. Не изглежда зле. - каза той.
Колкото и гнусен да беше коментара му се изчервих.
Известно време ме наблюдаваха докато си говореха нещо тихичко. Тогава в стаята влезе още едно момче, прекъсвайки ги.
-Хеммингс е тук, шефе! - извика и излезе през вратата. Люк е тук? Преди да разбера какво е станало единия от мъжете започна да ме развързва, оставяйки краката ми изтръпнали. Реших, че ще ме пусне, но вместо това ме задърпа към някаква друга стая. Хвърли ме на леглото, а след това започна да се съблича. Какво, по дяволите, прави той?! Когато беше само по боксерки се настани над мен и започна да ме съблича. Дърпах се и го удрях, но на него явно не му правеше впечатление. Разплаках се и започнах да го удрям още по-силно. Вероятно го е заболяло, защото в следващия момент усетих пареща болка в областта на бузата си. Затворих очите си, чакайки болката да премине. Когато ги отворих онзи беше станал от мен. Извади нещо от дънките си и отново се настани над мен. Когато разбрах какво държеше замръзнах. Тялото ми се скова и отказваше да ме слуша.
-Недей, моля те! - изплаках силно, той хвна ръцете ми в хватката на едната своя. Дърпах се, но въпреки това онзи прокара острието по кожата ми. Извиках от болката която ми причиняваше острието, когато погледнах към тялото си на корема си забелязах голяма рана. Кръвта се стичаше от нея бавно. Започна да ми причернява и накрая загубих съзнание. Последното което успях да чуя бе гласът на Люк. Или поне така си миля....
Събудих се и цялото ми лице беше мокро. Плакала съм на сън. Отново. От както го познавам не мога да спя спокойно. От както го познавам не мога да мисля за нищо друго. От както го познавам заради мен умират хора. От както го познавам се питам едно и също. Защо аз? Защо точно мен?