Лукас:Добро утро, принцесо!😘
Роуз:Защо той беше тук?
Лукас:Без" добро утро"?
Роуз:Добро утро! Защо той беше в стаята ми?
Лукас:Не знам за какво говориш... 🙄
Роуз:😡
Лукас:Не се цупи, принцесо! Усмивката ти отива повече! 😘
Оставих телефона и се огледах. От къде знае какво правя?
Роуз:От къде знаеш, че се цупя? Може да се усмихвам широко!?
Лукас:Знам, че си щастлива все пак ти пиша аз, но все още не съм сляп, принцесо.
Роуз:Ти не си добре!
Станах от леглото и започнах да се оглеждам. От къде знае? Камера ли има тук някъде? Наблюдава ли ме?
Лукас: Какво търсиш, Роуз?
Лукас:Аз съм ето тук! 😏
Seen
Лукас:О, недей така, принцесо!
Лукас:Радвай се, че имам да свърша нещо.
Лукас:Оставям те... За сега.
Отворих гардероба си и се преоблякох. Оставих мръсните си дрехи в банята и тръгнах да излизам от стаята си, когато получих още съобщения.
Лукас:И още нещо!
Лъкас:Когато се преобличаш дърпай завесите!
Лукас:Някой може да те види по прашки, а това няма да е никак добре за него!
Лукас:До после, принцесо.!😘
Заковах се на място. Погледнах към прозореца, а той беше отворен. Затворих го и издърпах завесите.
"Защото ми принадлежиш"...