Най-накрая в къщи. Липсваше ми уюта на дома.
-Роуз, скъпа. Иди в стаята си и си почини, а аз ще ти приготвя нещо за хапване. - кимнах и се запътих към стаята си. Затворих вратата и седнах на леглото си.
Всичко беше така както го оставих. Нищо не се е променило. Станах и отидох до гардероба. Извадих една широка блуза и се съблякох. Погледа ми попадна на огледалото. Застанах пред него и се огледах. Ръката ми премина през големия белег на корема ми. Имах леки синини и лилаво-сини петна които избледняваха. Докоснах едното до врата си и сякаш през тялото ми премина ток под формата на лека болка. Затворих очите си, спомняйки си как ме целуваше... Как ме доскосваше...мислите ми бяха прекъснати от почукването на вратата. Веднага облякох блузата и каза едно тихо "влез".
Мама влезе, оставяйки ми поднос с храна и след това излезе. Не бях гладна... Легнах си. Бях изморена. Клепачите ми натежаваха и след секунди щях да заспя,но тогава чух някаква мелодия. Приличаше на мелодия от телефон. Моят телефон?
Изправих се и се огледах. Звукът идваше от бюрото ми. Станах и отидох до бюрото. Отворих едното чекмедже и там намерих телефона си. Спомените от онази вечер изплуваха в съзнанието ми...
"Бях се унесла докато четях за предстоящия ми изпит по история. Главата ми кънтеше, сякаш щеше да се пръсне.
Прочетох още един-два урока и реших да си почина. Изправих се, но чух нещо зад мен. Преди да съм могла да се обърна, някой ме хвана. Опитвах се да крещя и да ритам, но човека не ме пусна. Видях телефона си и се опитах да го достигна, но човека ме изпревари и захвърли телефона в чекмеджето, затварайки го със замах.
Хватката му се разхлаби и бях на косъм да освободя устата си от ръцете му, но тогава отново я затегна и в следващия момент усетих някакъв плат срещу носа си.
"Вдишвай!" - нареди ми той.Опитвах се да задържа дъха си максимално най-дълго, но се предадох и вдишах. - "Добро момиче!"
След това ми се доспа. Не помня нищо друго от тази вечер... "
Бях получила съобщение от непознат номер.
Непознат номер:Липсваш ми...
К-какво?