......Това момче не е обикновено,то е много повече и аз ще му помогна да го разбере!
~На следващата сутрин~
Събудих се от тъпата аларма...Оправих се,беше лесно само си докоснах тялото, помислих за тоалет и стана!
Слезнах долу,отидох в кухнята.Там беше само Хари,който седеше на един от столовете и закусваше зърнена закуска.Изгледа ме странно,явно не знаеше,че аз живея на втория му етаж.
-Здравей!Аз съм Хари?А ти си?
-Аз съм Стейси.Снощи се нанесох на втория ви етаж!И сме в един клас!Нова ученичка съм.
-Яко!-Усмихна се и си отиде в стаята.Аз си взех раницата и излезнах.Телепортирах се до училище и започна първият час.С Хари седяхме доста близо.Усещах,че му е неудобно,когато съм около него.
Молива ми падна,аз и Хари се наведохме да го вземем.Докоснах ръката му и видях,как той прави някаква магия.Седеше на един връх.Мястото никога не съм виждала.Веднага след като видението спря аз паднах на земята от познатата болка в сърцето.Изведнъж като на лента видях Том,Хари и странната жена да се бият с магий.Събудих се и бях при личната лекарка в училището.Хари беше до мен.
-Тя,добре ли е?-Хари попита медицинската сестра.
-Да,ще се оправи,на момичета като нея нищо не може да им стане.-след тези думи я погледнах и тя ми намигна.Стори ми се позната.От къде?Но...Това е жената от виденията ми.
-Хари,добре съм!Благодаря,че беше с мен,а сега влизай в час,за да не ти се карат.
-Добре,ами ти няма ли да дойдеш?
-Ей сега идвам!
-Окейй!-Хари излезе от стаята и се запъти към училищната стая.
-И така сега ще ми кажеш ли коя си ти или ще трябва сама да те накарам?-Казах аз на старицата.
-Миличка,недей с лошо!-Изведнъж се превърна в младо момиче.Чакай малко!Аз я познавам!!!Това е Карина.
*Карина-бяхме приятелки от малки,но когато пораснахме тя стана "известното момиче в училище".След,което изчезна.Имаше много слухове,но никой от тях не беше верен.Е,поне аз така си мисля.
-Карина!?
-Точно така кучко!Какво си мислиш,че ще спасиш Хари от тъмната страна ли?Няма да ти се получи!
-Какво стана с теб,защо изчезна?
-Разбра ли за слуха,че "станах вампир"?
-Да.-казах аз смеейки се.-Знам много е нелеп.
-Я си помисли пак!Това е вярно мила.-тя тръгна към мен,а аз ходех назад докато не ме приклещи в ъгъла.Изведнъж ме хвана за блузата и ме блъсна в стената.Аз се свлякох на земята,а тя просто изчезна.
Май ще бъде по-трудно от колкото си мислех!