Ще дойда като полъх,
през открехнатият прозорец - хлад.
Ще ме усещаш във всеки твой дъх,
всяка въздишка намерила път назад.
Ще бъда там в съня ти вечен,
ще шепна думи спокойни.
И когато разбереш, че си обречен,
от думите — студени, усойни.
Тогава ще изсвиря твоята песен,
на самотното тъжно пиано.
Дим от цигара с парфюма смесен,
ще е твоето любимо сопрано.
Защото и в най — шумните места,
предпочитам да те има.
Дори и само да мълча,
с теб тишината ми е любима.
И винаги ще бъда там,
докато любовта над мен ръми.
И лесно е да ме извикаш — знам,
просто изречи името ми.
ｊｕｓｔｓａｙｍｙｎａｍｅ
（加え偉）