Цветовете са илюзия в нищожния ни свят,
отдавна гледаме само във сиво.
Дори не забелязваме липсата на цвят,
гротеската за мен, за други - нещо красиво.
Дори не забелязваме самите нас,
скрити чудовища в обвивка на човечност.
Всички крещим но без глас,
разбити сърца зад маска на коравосърдечност.
Пред очите ни сякаш паднало перде,
взимаме това, от което нямаме нужда.
Като армия слепци вървим, но къде?
Кога светът ще започне да се събужда?
Невинни души под масов разстрел,
със сълзи в очи, налягали в кърви.
Във фалшиви класиции кой бил е най - смел,
за малко слава биха умрели първи.
Пълзейки молещ за любов,
а той сам не може да обича.
Вдъхновен от слух тръгнал на лов,
за да го видят, после се отрича.
И светът се движил много напред,
а всъщност пълзим като паразити.
Според парите си имаш място и ред,
интелигентни хора - емоционално разбити.
Застанал на пост с купения вот,
гледайки от високо, сърдито.
За купената награда, изкуствената пот,
мога да ти кажа само - "Честито!"
______________________________________
Повтарям се, и ще продължа
смилайки го в своята глава,
докато не успея да го внуша,
няма да спра да говоря за това.
'aHeartwithoutColour'
thanks
for everything
of
all of you
🦋