Разтваря се небето в един огледален свят,
пъкъла пирува, земята е ад.
Луната угасва, звездите притихват,
горчиви демони сладко се усмихват.
Останали надежди, разбити мечти,
страдание в усмивка, насълзени очи.
Щастливи мъченици на дъното на небето,
тъжни светици на ръба на морето.
Земята се обръща, ледът се топи,
паднали ангели в чужди войни.
Потънали в собствената си гъста тиня,
чакайки спасение от някоя гръцка богиня.
Притихнали звуци в мътна тишина,
заглъхнали сърца в плътна мъгла.
Забравени чувства във вечността,
еволюирали хора, а човечността...
Всъщност... къде изчезна тя?
Потънала на дъното на нашите сърца,
а уж е най — човешката, хорска черта.
icanbeangelformydemons
🖤