Не съм ходила на училище. Нямам желание. Не съм яла. Не съм гладна. Не съм спала. Не ми се спи. Не се чувствам жива. Живота напусна тялото ми....
Обещах на Джак да не си посягам. Странно ли е, че заради него започнах да се режа? Напук на обещанието ми към него или просто защото имах нужда да разбера, че физическата болка е нищо в сравнение с истинската.
Ана:Хей, Джак!
Ана:Ана е!
Ана:Момичето което заряза...
Ана:Момичето което започна да се реже заради теб!..
Ана:Момичето което ти обеща да не посяга на живота си?
Ана:Момичето което ще наруши обещанието си, защото живота ѝ го напусна.
Ана:Сама съм.
Ана: Няма никой в къщи...
Ана:Нямам никой истински до себе си...
Ана:Единственият ми начин да живея ме напусна без дори да каже защо....
Ана:Сега реших аз да го напусна...
Ана:Искам да види какво е да умираш отвътре....
Ана:Това което толкова исках да ти кажа, но нямах сили....
Ана:Това за което мислех през последните дни...
Ана:Си ти...
Ана:Обичам те, Джак!
Ана:Но това явно не е било от значение за теб...
Ана:Просто исках да го знаеш...
Ана:Сбогом, Джак!
Оставих телефона си настрана и влязох в банята. Нямам намерение да размислям. Отворих шкафа в който държах тоалетните си принадлежности. Марля, памук, спирт... ножче.Поех си въздух.
Всичко свърши. Той го каза....затворих очите си и плъзнах острието по ръката си. Не погледнах към раната макар ужасната болка. Малко по малко болката започна са изчезва. Малко по малко тялото ми изтръпваше. Свлякох се на пода. Не успях да стана. Чух някакъв звук. Сякаш нещо се разби. След това всичко стана черно....