Последен ден... Утре всичко ще си е по старо му. Ще виждам Джак всеки ден. Ще се опитва да общува с мен, а аз да го избягвам...
Всичко е толкова объркано. Стоях сякаш вцепенена известно време. Бях се замислила дали да дам шанс на Джак. Смятам да му дам.
Искам да видя до къде ще стигне това между нас. Не мога да бъда на сто процента сигурна, но една малка част от мен вярва, че това между мен и Джак ще има бъдеще.
Прибирах се и вече бе станало тъмно. Майка ми ме изпрати до магазина за да се разсея, но не предположих че ще ми отнеме толкова време да се прибера. Току-що бях стигнала пред къщата ни и забелязах два силуета.
Единият беше на мъж, а другия на.... Лариса? Едва когато се приближиха до лампата поставена до вратата успях да го позная. Беше Джак. На среща ли са били? Не, едва ли... Бях сигурна, че вече няма нищо между тях. Бях сигурна и въпреки това, се оказа че се лъжа.
Лариса целуна Джак... Той не направи нищо за да я спре. Едва когато сестра ми се прибра Джак успя да помръдне. Седна на стълбите и покри лицето си.
Запътих се към него и седнах на стълбите. Той не реагира, но когато се изправи ме видя и изражението му коренно се промени.
-Ана?
-Приятели! Нека започнем от приятелство... - съобщих му и се прибрах. Приятелство? По-тъпо нещо не успях ли да измисля? Как ще бъда приятел с него? Как ще се правя, че не става нищо?
Преди да си легна получих съобщение.
Джак:Приятелство...
Джак:Определено не е това което исках да чуя. 😕
Джак:Но все пак е нещо. 🙂
Джак:Добре... Нека започнем от там.
Джак:Ще бъдем приятели.... Надявам се да е само за сега.
Джак:Лека нощ, Ана!
Това ще бъде трудно.