На Донгхюк му дойде до гуша, тъй като Джено не преставаше да звъни. Накрая грабна телефона и вдигна ядосано.
- Джено, престани! - сопна се той.
- Донгхюк! Най-после. Вече два дни ти звъня, къде си? Ронджун и аз ще се побъркаме от притеснение, понеже не знаем къде си и...
- Не ви трябва да знаете. И без това нямам намерение повече да ви забърквам в тази каша. Стойте на страна от мен, моля ви.
- Донгхюк, в опасност ли си? - попита сериозно Джено.
Тъмнокосия се изправи и подпря гръб на студената стена, свивайки крака към гърдите си.
- Просто спрете, става ли? - изхлипа той, прехапвайки долната си устна. - Моля ви, забравете, че някога сте ме познавали.
- Това няма как да стане - отсече Джено твърдо. - Престани да говориш глупости и ми кажи къде си и какво става.
Донгхюк захлипа тихо и сложи длан на устните си, за да го заглуши повече.
- Дж-джено...
- Хюк, моля те. Ако някога наистина си държал на мен, кажи ми какво не е наред.
Донгхюк за момент се почувства благодарен. Никога не бе предполагал, че ще има такива приятели като него и Ронджун.
Замълча за няколко секунди, осмисляйки думите си.
- Върнах се тук - измърмори под носа си Хюк. - Онзи задник каза, че утре заминаваме.
- Какво?! - зяпна Джено. - Заминавате?! Къде?! Защо?!
- Не знам - отвърна безпомощно той. - Не знам. Нищо не знам. Искам просто да изчезна от тук...
- Донгхюк, успокой се. Чуваш ли? Спри да плачеш, моля те. Не трябваше да изчезваш така. Щях да ти помогна да отидеш някъде или...
- Къде бих могъл да отида? - проплака Хюк. - Той ще ме намери навсякъде. Понякога се чудя дали няма да е по-добре, ако...
- Да не си посмял да го изречеш! - скара му се чернокосия. - Спокойно. Ще оправя това. Само почакай няколко часа.
- Джено, какво ще правиш?
- Просто бъди търпелив. На всяка цена ще те измъкна от там, разбра ли? Спри да плачеш сега.
- Но...
- Ще затварям сега. Ти само потърпи няколко часа. После ти обещавам, че всичко ще е наред.
Донгхюк отдели телефона от ухото си, гледайки го объркано. Какво беше намислил той?
Ронджун надигна глава към високото момче.
- Хрумна ти нещо, нали? - той го познаваше най-добре от всеки и усещаше тези намерения.
- Да.
- Какво ще правиш?
- Ще намеря онзи Джемин. Знам, че Хюк има нужда само от него.
- Моля? Как ще го намериш?
- До колкото разбрах, родителите му са известни собственици на някаква компания. Би трябвало да има нещо в интернет за тях, така или иначе...
- Ама ти наистина ли?
- А какво да направим? Трябва да говоря с него. Сигурен съм, че Хюк не му е казал нищо, а той трябва да знае. Щом го обича толкова силно...
- Искаш ли да дойда с теб? - прекъсна го русокосия.
- Не, ще се оправя и сам.
Ронджун кимна и високото момче се наведе, сливайки устните им жадно.
***
Джемин отново чакаше, застанал пред вратата. Хюк така и не се появи. Къде беше изчезнал?
Стоя там няколко часа, но когато нищо не последва, беше на път да се откаже. Обърна се, тръгвайки към всекидневната, но звънеца, който чу, накара сърцето му да подскочи и да слезе чак в петите.
Джемин изтича обратно до вратата и отвори със замах.
- Хюк! - възкликна той, до някъде облекчен.
Само че пред него не стоеше Донгхюк, а някакво непознато момче.
- Извинявай, сигурно си разочарован - предположи чернокосият.
Нана само поклати отрицателно глава.
- Ти ли си На Джемин?
- Познаваш ли ме?
Момчето сви рамене.
- Само знам името ти. Приятел съм на Донгхюк.
Очите на Джемин се разшириха, щом чу това.
- Къде е той?!
***
Времето се нижеше мъчително бавно и Донгхюк гледаше към телефона си на всеки пет минути, чакайки някакво обаждане от Джено. В душата му се бе зародила надежда, че има някакъв шанс да се измъкне от този ад, но знаеше, че само се заблуждава.
Навън вече бе тъмно, когато Донгхюк чу как стомахът му изкъркори. Не бе ял нищо вече втори ден и се чувстваше отпаднал.
Бе на път да заспи, когато някакъв звук привлече вниманието му. Тъмнокосия се изправи от леглото и погледна към прозореца. Стана и се приближи, отмахвайки завесите. Видя лицето на Джено, който до сега бе чукал по стъклото.
- Джено, какво правиш т...
Думите замряха в гърлото му, когато забеляза този, когото не очакваше.
Джемин стоеше малко зад Джено и го гледаше тъжно и плахо.
×××××××
Каква е тая муза, дето дойде за тук...
lixerydx_ ЕТО ТИ ГЛАВАТА, ПУУ
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙