Just friends

Por lachy_to

273K 8.1K 490

Светът на Роуз е бил скучен и еднообразен преди да постъпи в колежа на мечтите си. От този момент живота и' с... Mais

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
A.N
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26 🔞
More
Глава 1🔞
Глава 2
⚠️Глава 3🔞⚠️
Глава 4
Глава 5
Глава 6 🔞
Глава 7
Глава 9
Глава 10
Forever
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
~A.N•10 хиляди!!!~
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13(последна)
~A•N~
Epilogue

Глава 8

3.7K 114 2
Por lachy_to

Събудих се в нечии топли ръце. Въздъхнах и си помислих как винаги съм си мечтала точно за това. Гаджето ми да ме прегръща докато спим. Толкова обичам Кам.

Внезапно се сетих, че го оставих с майка му в апартамента му и отидох при Джордан. Тогава кой ме прегръща?!

Рязко се изправих. Главата много ме заболя и ми се зави свят, така че директно паднах обратно. Бях готова да се разкрещя, когато Кам се надяеси над мен и ме погали по лицето.

- Добро утро купонджийке - ухили ми се и ме целуна по носа.

Аз го гледах и не вярвах на очите си. Можех да се закълна, че отидох да спя при Джордън миналата вечер. В главата ми нахлу спомена за това, което се случи след това.

~flash back~

Джордън ме чакаше пред блока на Кам. Излязох и тръгнах към колата и'. Тя изкочи от нея и ми се нахвърли.

- Оооо, Роуз. Толкова се радвам, че се обади. Не сме се виждали сякаш от цяла вечност.

- И аз се радвам да те видя - изкикотих се.

Когато се качихме в колата, тя ми подаде една торба.

- Обличай се!

- Моля? За къде?

- Отиваме на парти.

- Но... ту не спомена нищо за парти по телефона.

- Да, но предположих че няма да имаш проблем. Исках да излезем както правехме преди.

Видях как усмивката и' изчезва от лицето и'. Завъртях очи, ухилих се и започнах да се обличам. Беше ми донесла една къса рокля и обувки на висок ток. Прибрах в торбата дънките, пуловера и маратонките, които носех преди това.

Когато стигнахме на купона, нещата бързо се разгорещиха. Последното, което помня е как едно момче викаше от бара "кой иска да пие шотова с мен?".

~end of flash back~

Поклатих глава. Голяма грешка. Стана ми много лошо. Избутах Кам от себе си и избягах в банята.

След като изхвърлих част от алкохола, който бях погълнала миналата вечер, отидох в кухнята. Извадих си хапче за глава и си налях чаша вода. Глътнах първото и доизпивах водата, когато Кам влезе. Задавих се.

Кам беше по тесни черни дънки, ластика на боксерките ну се виждаше и слагаше бяла риза на стегнатото си тяло. Внезапно почивствах устата си суха и облизах устни. Прехапах устна. Ще спре ли да ми влияе така някога?! Дано не!

Той дойде до мен и ме прегърна. Главата ми беше върху голите му гърди, точно над сърцето. То биеше толкова спокойно, за разлика от моето.

- За къде се обличаш толкова официално толкова рано сутрин? - попитах с любопитство.

Тялото му  се разтресе, когато се засмя.

- Бебчо, вече е седем часа вечерта.

Погледнах през прозореце, а после към близкия часовник. Той беше прав. Изсмя се отново. Погали ме по косата и повдигна брадичката ми нагоре.

- Спокойно, имаш един час да се подготвиш - прошепна и ме целуна.

Да се подготвя ли? Тъкмо щях да се отдръпна, но той постави ръка на врата ми, залепяйки тялото ми още по-плътно за неговото. Когато ме пусна, бях останала без въздух.

- За къде? - попитах задъхано.

- Бъди с рокля - това беше единственото нещо, което каза, а после ме писна да изляза от стаята.

Повдигнах вежда, но тръгнах. Той ме плясна по дупето и аз подскочих. Погледнах го лошо, а той се облиза.

- Не можах да се сдържа. Знаеш, колко те хатедеам в мои дрехи.

Чак тогава осъзнах, че не бях с тясната прилепнала рокля, а с широка тениска, която стигаше точно до хълбоците ми.

Застанах пред гардероба си и започнах да ровя. Намерих една рокля, която не бях носила от години. Ванеса ме беше накарала да я взема, защото когато бях на шестнадесет тя ми я подари. Каза ми, че е нещо като традиция в нейното семвйство - на шестнадесетия рожден ден на момичето да и' се подарява нещо, което е било важно за майка и'.

Намерих си подходящи обици и сложих едни бебешко розови пантофки. Сплетох косата си на странична плитка и си сложих спирала за очи и гланц за устни. Излязох в коридора, където ме чакаше Кам. Видях го как рязко си пое въздух. Когато се изправи, тръгна към мен с такъв гладен поглед.  Сякаш той беше хишника, а аз неговата плячка. Притисна ме в близката стена и ме погледна в очите.

- Неземно си красива! - целуна ме нежно по бизата, а после ме хвана за ръка и излязохме извън апартамента.

Качихме се в колата и потеглихме.

- Вече ще ми кажеш ли къде отиваме? - въздъхнах и се загледах през прозореца.

- На вечеря с майка ми!

- Какво? - изпищях. - Ако знаех нямаше да се облека така, нито щях да изглеждам така... отвратително!

- Първо не изглеждаш отвратително, прекрасна си! - той хвана ръката ми и я разтри с палец. - Второ не ти казах, точно защото исках да си естествена, да бъдеш свободното и щастливо момиче, в което се влюбих!

Целунах го и отписнах глава на рамото му. Когато пристигнахме в ресторанта, майка му вече седеше на една маса и ни чакаше. Поех си дълбоко дъх. Честно казано бях уплашена от мнението и' за мен. Първият път като се видяхме беше момент само за нея и сина и', буквално бях като някаква натрапница. И съм сигурна, че знае за моята пиянска нощ... въздъхнах.

Кам ме хвана за ръката и я разтърка окуражително. Усмихнах му се, но после видях майка му как се изправя. Преглътнах тежко.

- Роуз! - Кам ме пусна и после се случи най-странното нещо. Майка ми ме придърпа в една дълга и хубава прегръдка. Вцепених се!

Continuar a ler

Também vai Gostar

248K 10.6K 88
Кой е Джак Гилински ли? Най-лошото и най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е самото зло, но може да бъде и милостив, ако се държиш добре. Съ...
44.4K 1.5K 73
Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...
2.3K 183 28
- Бях пиян и ти си се възползвал от мен, копеле! - Да не си пил толкова, че защо аз да съм ти виновен? - Майната ти! Виновен си, колкото и мен, дори...