Тъкмо когато излязох от стаята видях майка ми. Беше говорила с един от учителите ми. Опитах се да мина незабелязано, но тогава усетих как някой върви след мен. Беше тя. Когато се обърнах срещнах неодобрителният ѝ поглед.
-Ана! Защо още не си се прибрала? - гласът ѝ беше строг.
-Аз...Останах на консултация и се забавих.. - прекъсна ме.
-На консултация? Защо?
-Госпожице Блейк? - гласът му! Това беше той....
-Извинете ме, надявам се да не ви прекъсвам, но някакъв проблем ли има? - учителят ми попита учтиво.
-А ти си? Това да не е гаджето ти? За това ли толкова се инатиш да не заминеш? - какво говори?
-Мамо, спри!... - изглежда, че на господина по литература му стана неудобно, защото реши да се намеси.
- Предполагам вие сте Госпожа Блейк.? Аз съм учителя на дъщеря ви по литература и ще се радвам ако не ме намесвате във взаимоотношенията с дъщеря ви. Така че ако ме извините имам оперативка! Довиждане. - да бягай, поне ти ще се спасиш.
-Учител? Той ти е учител? - след думите на майка ми я погледнах. Не ме очакваше нищо добро...
ГТНД
След като си тръгнах от разговорът между Анабел и майка ѝ, се насочих към конферентната зала. Имахме оперативка. "Ура! ". Нямам търпение да свърши, а още не е започнала.
Не ме разбирайте погрешно! Обичам работата си. Преподавам неща които са елементарни и знам отлично. Помагам на тези които не се справят по предмета. Но това си има и своите лоши страни.
Като например това да раздаваш листове по цял ден, да не спиш за да проверяваш тестове и да говориш едно и също на малки и еволюирали животни, приличащи на деца. С едни думи... Купон!
Ако баща ми не ме бе принудил да уча за учител сега сигурно щях да записвам с Корбин и останалите. Но го послушах, а сега? Сега се опитвам да разбера изпитвам ли нещо специално към един от учениците си.
Преди да се усетя вече беше минал един час и срещата бе към краят си. Усмихнат, взех куфарчето пълно с множество тестове, се запътих към изхода. Нямам търпение да се прибера,мисля че вече ми се привиждат букви. Разтърках очите си, но точно тогава се блъснах в някого и този някой беше... Анабел? Защо все още е тук? Очите ѝ бяха червени, а лицето ѝ мокро и подпухнало.
-Госпожице Блейк? Защо все още сте в училище? - тя дори не ме погледна.
-Аз...Забравих си... тетрадката и се върнах да я взема. - лъжеше ме. Гласът ѝ беше преграхнал. Вече съм сигурен, че е плакала.
-Плакала ли сте.? - наблюдавах реакцията ѝ. Напрегна се, поемайки си дълбоко въздух отново излъга.
-Н-не. Аз трябва да се прибирам....-преди да се беше отдалечила от мен хванах ръката ѝ. Нещо ме подтиква да говоря с нея. Нещо в мен иска да разбере какво я е разстроило? Дали има общо с майка ѝ и дали мога да ѝ помогна? Вече не ръководих умът си! Не бях учителя по литература, даващ постоянно тестове. Бях Джак, бях себе си....