Не винаги очите виждат,
споменът го чуваш — глух.
Нощем всички ни връхлитат и прииждат,
тишината напада, убива собственият ни слух.
Нощта, тъмнината страстно целува,
оставила слънцето някъде назад.
Там, където мрака и пъкъла царува,
душата ти е личният ти ад.
Затворен в клетка като животно,
думите поставени на кантар.
Писмо написано прилежно, грамотно,
хвърлено в най – големият пожар.
Хартията отдавна изпепелена,
когато думите изказани са вече.
Плаче с теб цялата вселена,
за загуби и грешки, които са далече.
Последен живописно нарисуван портрет,
сред останки пораснало цвете.
В главата ти, зареден ли е този пистолет?
Изцапани ли са ти с кръв ръцете?
Колко пъти си убивал,
за капка сребърна любов?
Колко пъти си загивал,
задоволявайки нечии друг зов?
Пазейки своята тайна,
поктита веч от снеговете.
Толкова крехка и толкова крайна,
за нея воюват боговете.
Птичка запяла последната си песен,
мигът е кратък, а песента – сладка.
Студени са цветовете на тази есен,
оставила най – голямата загадка.
AND YOU?
— beautiful dea (r|d)? ✴