Г.Т. Джени
Тръгнах към кабинета на Ки-Лон. Почуках на вратата и влязох щом чух неговия глас. Затворих вратата и се приближих към Ки-Лон.
Ки-Лон:
Какво имаш да ми казваш?
Джени:
Научих, че Джису е тяхна братовчедка и вчера каза на незнам кой, че не трябва ти и Да Еун да се виждате.
Ки-Лон:
Значи тя все още незнае...Това е перфектно.
Джени:
Какво мислиш да правиш?
Ки-Лон:
За сега нищо. Трябва да намерим подходящия момент.
Джени:
И мисля, че този момент ще бъде след като убием близките ѝ. Мисля да започнем с Чанхи. Така или иначе той си проси боя.
Ки-Лон:
Май много искаш да го убиеш. Защо?
Джени:
Защото знам, че той ще провали плана ни.
Ки-Лон:
Но без него няма да бъде забавно. Той и Да Еун ще си платят накрая.
Джени:
Хубаво!
Ки-Лон:
Сега ако си свършила, можеш да си тръгваш.
Излязох от стаята и се запътих до едно място. Знам, че Ки-Лон ми каза да не действам сега с Чанхи, но исках плана ни да умре. Стигнах до една черна стаичка и почуках. Щом влязох, усмивка ми се появи на лицето ми. Знаех, че той и Чанхи се познаваха много добре.
Джени:
Хубаво е да те видя Джаемин.
Джаемин:
Кажи просто какво искаш. Знам, че ни си дошла само да ме гледаш.
Джени:
Еха. Знаеш ли-
Джаемин:
Ще казваш ли или ще ми мърмориш глупости?
Джени:
Добре де. Имам нужда от твоята помощ..
Джаемин:
Я пак? Не те чух добре. Искаш да ти помагам?
Джени:
Да. Но не казвай на Ки-Лон. Моля те.
Джаемин:
Какво пак си направила Джени нуна?
Джени:
Нищо. Просто искам да се отърва от едно момче.
Джаемин:
Аз да не ти изглеждам на тъп? И кой е?
Джени:
Чанхи.
Щом казах името му, Джаемин става от леглото си и се доближи до мен. Знаех си, че ще му хареса.
Джаемин:
Слушам те.
Джени:
Убий го. Знам, че искаш да го направиш от много време.
Джаемин:
Харесва ми. И кога ще мога?
Джени:
Когато можеш.
Широка усмивка се изписа на лицето на Джаемин. Знаех, че той нямаше да се провали. Вярвах в него. След това излязох от стаята и тръгнах към вкъщи.
Г.Т. Минхо
Днес за първи път щях да излизам на среща със Соми. Тя ми каза да я чакам в един парк. След около 5 минути след като аз дойдох, тя дойде със цялата си прелест. Носеше сладка рокля и токчета. Беше уникална.
Но някакси нещо ми липсваше...
Соми ме хвана за ръката и тръгна нанякъде. Със сигурност отиваме към нашето място. И бях прав. Щом пристигнахме седнахме на люлката и започнахме да си говорим.
Соми:
Започваш ли да я забравяш?
Минхо:
Не е толкова лесно...
Соми:
Разбрах...
Минхо:
Незнам, но дори не искам да я забравям...
Соми:
Защо? Тя те прави тъжен.
Минхо:
И аз я правя тъжна...
Соми ме прегърна и ме целуна по бузата. Усмихнах се и я погледнах. Настъпи гробна тишина. Соми се приближаваше към мен с всяка секунда. Незнаех какво да правя. Да я целуна или да не я.
Тъкмо щяхме да се целунем, но телефона ми звънна. Одръпнах се и проверих кой е.
Беше Чанхи. Затворих му и отидох при Соми. Седнах на люлката и тя си сложи главата на рамото ми. След броени минути, тя беше заспала. Аз се усмихнах и я целунах по челото.
Но...дори и да бъда със Соми, все още ми липсваше Да Еун.
Г.Т. Чанхи
Феликс:
Този ще го убия!?
Чанхи:
Защо си ми взел телефона?
Феликс:
Да звънна на Минхо, но той със сигурност си има по-хубава работа.
Джисунг:
Може да бъде с Да Еун и да се цункат.
Феликс:
Колкото и да си го мечтая, няма да се случи.
Чанхи:
Защо? Може и да е с Да Еун.
Феликс:
Незнам хьонг, но мисля, че той крие нещо от мен.
Джисунг:
И после аз съм филмара.
Чанхи:
Няма за какво да се тревожиш, дребос. Знам, че той е добре. Не се тревожи за нищо.
Джисунг:
Защо винаги си толкова спокоен?
Двамата с Феликс го погледнахме странно.
Феликс:
Спокоен? Чанхи хьонг? Това никога не се е случвало.
Джисунг:
Мисля, че си сляп Феликс. Виж го колко е спокоен.
Феликс:
Външно. Ама вътрешно - изобщо не е. Винаги има нещо, което го гризе отвътре.
Чанхи:
Аз отивам да оправя спалнята. След малко се връщам.
Те кимнаха и аз тръгнах към спалнята. Оправих всичко за около 20 минути. Тъкмо да слезе надолу и чух как някой вика. След малко чух викането на Феликс. Слязох долу и видях Джисунг. Той беше шокиран. Имаше някой в къщата, който ме мрази. Пак онези тъпаци. Но кой Сънлу или Джуйеон.
???:
Ще ми кажеш ли къде е той или искаш да ти счупя ръката?
Феликс:
Каквото искаш прави, няма да ти кажа.
Знаех вече кой е. Това е Джаемин. Джисунг ме видя и аз му дадох знак да си мълчи. Той ме послуша и само гледаше.
Джаемин:
А ти? Ще ми кажеш ли къде е Чанхи? Или искаш приятелчето ти да има счупена ръка?
Джисунг:
Н-незнам к-к-къде е...
Видях го как се приближаваше към Джисунг. Сега е моят шанс.
Чанхи:
Мен ли търсиш бе тъпак?
Джаемин се обърна и ме видя. Усмивка излезе на лицето му. Слязох долу и видях Феликс. Окото му беше синьо. Джаемин ей сега умря. Дано онези тъпаци да са ти направили надгробна плоча!
Феликс:
Хьонг.....недей....
Чанхи:
Джисунг, вземи Феликс с теб и се качете горе! Веднага!
Джисунг:
Но-
Чанхи:
Казах веднага!
Джисунг кимна и отиде да вземе Феликс. Джаемин гледаше как се качват нагоре. След като изчезнаха от поглед, той погледна към мен.
Джаемин:
Да знаеш колко съм чакал за този момент.
Чанхи:
Със сигурност. Горкото...Стоял си няколко тъпи години, за да си отмъстиш. Това е жалко.
Джаемин:
Станал си по-голямо дрънкало.
Чанхи:
Дрънкало? Аз? Не беше ли ти, който след всяка мисия мърмореше, че не си убил никого.
Джаемин:
Поне аз не се предадох като теб!
Чанхи:
Ако не бях се предал Да Еун щеше да умре!
Джаемин:
Е и!? Толкова ли ти пука за нея? О, да...Вие нали излизахте. Бях забравил за това.
Чанхи:
Не излизахме! Бяхме близки!
Джаемин:
Затова ли я целуна? Защото сте близки?
Чанхи:
Първо, бях пиян като мотика! И второ, това беше предизвикателство, което Джуйеон ми даде!
Джаемин:
Щом казваш.
Чанхи:
Знаеш ли, ти никога няма да разбереш какъв е Сънлу. Аз и Кевин ти казвахме да не го правиш. А ти какво направи? Не ни послуша. И така брат ти умря пред твоите очи! Знаеш ли защо?! Защото ти не беше до него!
Джаемин хвърли нож към мен и успя да оцели ръката ми. Извиках от болка. Той дойде близо до мен и ме удари с крак в главата. Като бях на земята, той взе ножа от ръката ми, като я изкара по най-бруталния начин.
Джаемин:
Не говори за него!? Ти беше виновен за това! ТИ!
Чанхи:
Аз? Как мислеше да го спася като бях пребит до смърт и не можех да се движа!
Джаемин:
Лъжеш!
Той започна да ме удря по лицето. Тъкмо той щеше да ме удари за пореден път и аз успях да хвана ръката му. Придърпах я така че Джаемин да се приближи до мен. Успях да го ударя и той се озова на масата. Успях да стана. Джаемин започна да бяга към мен и ме блъсна в стената. Болеше много, но в момента не ми пукаше. Той взе още един нож и го прониза в корема ми. След това се одръпна. Хванах ножа с двете си ръце и успях да го извадя някакси. Все още не бях паднал. Хвърлих ножа настрани и погледнах към Джаемин. Той беше изненадан.
Джаемин:
Не е възможно...Ти винаги се предаваше след като беше наръган с нож в крака.
Чанхи:
Това беше преди. Сега.....е различно.
Джаемин:
Пак ще успея да те убия.
Чанхи:
Пробвай се щом толкова искаш! Но няма да успееш.
Джаемин:
Все още не съм пробвал пистолета.
Той извади пистолета и го насочи към мен. Тъкмо той щеше да стреля и в този момент някой го удари с ножа и видях, че това беше Минхо. Джаемин тъкмо щеше да го застреля, но аз сграбчих пистолета и успях да го взема. Ритнах го и той падна на земята.
Чанхи:
Печеля. Сега се махай оттук.
Джаемин:
Няма....да ти се размине.
Джаемин стана и аз му дадох пистолета. Той щеше да тръгне и той насочи пистолета към Минхо.
Щом го видях, прегърнах Минхо и се обърнах така, че той да бъде на моето място. Усетих остра болка в гърба. Джаемин само се усмихна. Паднах на земята и чух как Минхо вика някой. След малко Феликс и Джисунг слязоха по стълбите. Феликс се доближи до мен и започна да ме побутва.
И оттам всичко стана черно.
Здравейтеее! Това е новата глава! Какво мислите, че ще се случи нататък? Чанхи ще умре ли? Джаемин ще се върне ли? Дали Соми и Минхо ще станат двойка? Това ще разберете нататък. Чао и до следващата глава!
П.С. Ако има грешки, се извинявам.