Докато в мен има капка ред,
която ме държи, макар да страдам.
Докато в главата ми е опрян пистолет,
ще продължа да нападам.
Докато кръвта по ръцете ми тече,
на локви в краката ми се свлича.
Докато времето спре, засече,
жестокостта в червено се облича.
И задава се важен въпрос,
отговора е труден за нас, любима.
Всеки върти се около своята ос,
да имаме или да ни има?
До точния час, всички броиме време,
изчаквайки познат или чужд гост.
Хора отдавна превърнали се в бреме,
докато ножа не опре до кост.
Докато всеки тегли своята окова,
човек ще се превърне в роб.
Носеща със себе си само умора,
а нея ще теглиш до гроб.
Докато още си прав и вървиш,
бъди, и ще бъдеш щастлив за това.
Дори с мъка, дори да кървиш,
прави го с гордо вдигната глава.
I'm sorry
for this,
you are
underestimated.
🔺🔻