Ронджун не знаеше какво да направи. Усещаше как сърцето му се разбиваше на милиони парченца.
Пое си дълбоко дъх и се обърна отново към вратата. Може би щеше да има по-голям успех с родителите на Джено.
Натисна отново звънеца и не след дълго познатото миловидно лице се показа.
- Ронджун-а! - възкликна тя. - Каква приятна изненада!
Той се усмихна широко, опитвайки да скрие мъката в душата си.
- Здравейте - поздрави той.
Жената прекрачи прага и го прегърна силно. Ронджун й отвърна по същия начин и след това се отдели.
- Ела, влез - подкани го тя. - Скъпи, няма да повярваш! - извика след това, карайки го да се засмее.
***
Говориха си доста дълго и Ронджун остана за вечеря.
- Джено излезе малко преди ти да дойдеш - каза жената. - Не се ли засякохте?
Настроението на Ронджун веднага помръкна, щом чу името му.
- Явно сме се разминали - отвърна нервно той.
Разказа им за новия си живот и те изглеждаха щастливи, че се справя добре до момента.
Почувства се добре, че те го подкрепяха.
За разлика от Джено.
Чуха как входната врата се отваря, а след това Ронджун долови женски глас. Сърцето му заби лудо, когато видя Джено да влиза в кухнята с някакво момиче.
- Здравейте - поздрави той и дори не погледна към Ронджун.
Момичето остана на прага, а той отиде до хладилника и си взе малко шише с вода.
- Ще вечеряш ли? - попита майка му.
- Не. Хапнахме навън - каза той.
- Джено-я, виж кой е дошъл - намеси се баща му.
Чернокосия хвърли бегъл поглед към Ронджун, а след това отново му обърна гръб.
- Да. Ние ще се качваме горе - уведоми той. - Добър апетит.
Ронджун не можа да опише каква болка изпита, когато Джено прегърна момичето през раменете и двамата се качиха по стълбите към стаята му.
- Какво се е случило между вас? - майката на Джено сложи ръка на рамото му разтревожено. - Да не сте се скарали?
- Не - Ронджун се насили да се усмихне. - Е, аз най-добре да вървя.
Момчето се изправи и прегърна жената, усмивайки й се топло. Стисна ръката на бащата на Джено и им пожела лека вечер.
- Знаеш, че винаги си добре дошъл тук, нали? - обади се тя, щом стигнаха до вратата.
- Да. Благодаря. Ще се видим скоро.
Жената кимна и той тръгна надолу по улицата към своята къща.
Вече не съм толкова сигурен, че съм желан тук...
***
Ронджун не смееше да се обади на Хечан и да му каже, че се е провалил. Едва успя да заспи предната вечер и в момента се чувстваше като подметка. Нямаше грам апетит и почти не закуси, а за капак майка му го прати до магазина.
Какъв ужасен ден.
Нямаше желание да се среща с хора, камо ли да говори с тях.
Очакванията му бяха прекалено големи в самото начало и изобщо не бе помислил за варианта, че Джено ще го изтрие от живота си.
Мамка му.
Докато обикаляше из магазина, видя позната фигура пред един от щандовете. Паникьоса се, щом разбра, че това е Джено.
Краката му сами тръгнаха натам и той отчаяно искаше да говори с него и да му обясни. Застана зад високото момче и когато Джено се обърна, се изненада да го види. Успя да прикрие това, както първия път и го заобиколи, сякаш изобщо не беше там.
- Джено - повика го Ронджун, но нямаше никаква реакция.
Чернокосия продължи по пътя си и той се почувства отвратително.
Тръгна след него и го настигна, хващайки го за лакътя.
- Джено-я - каза задъхано той. - До кога смяташ да ме игнорираш?
Джено избегна погледа му, правейки се, че разглежда нещо.
- На теб говоря - настоя Ронджун.
Джено само въздъхна раздразнено и дръпна ръката си.
- Джено! - повиши тон той.
- Какво? Какво искаш?! - не се сдържа чернокосия.
- Искам да поговорим.
- Няма за какво да говоря с теб.
- Но аз имам - той отново застана пред него, гледайки го упорито. - Върнах се заради теб, Джено.
Високото момче се изсмя, сетне срещна очите му.
- Вече не вярвам на нищо от това, което казваш. Хубаво, върнал си се. Сега отивай обратно в онзи град и ми се махни от погледа.
Джено понечи да се обърне, но дребното момче го спря за пореден път.
- Почакай, моля те. Мислех си, че...
- Не знам какво си си мислил - прекъсна го грубо той, - но всичко между нас приключи в мига, в който замина и ме направи на пълен глупак. Вече не значиш нищо за мен. Нищичко - Джено натърти на тази дума.
Очите на Ронджун се насълзиха, но той си каза да не плаче сега.
- Лъжеш - поклати глава, отказвайки да повярва.
- Ще е хубаво да не се виждаме повече - каза Джено и му обърна гръб, а Ронджун отново остана разбит от думите му.
Той лъжеше, нали?
Нямаше как да е забравил всичко... Нали?
Ронджун се постара да върне всичко, което беше взел, обратно по рафтовете и излезе от магазина с празни ръце, минавайки покрай Джено.
Опита се да сдържи сълзите си, поне докато се отдалечи достатъчно.
Толкова болеше, мамка му...
°°°°°°°
Господин Хуанг днес изглежда много властен и много ме убива... Мерси, Хуанг...
🌙🌙🌙🌙🌙🌙