-Джъстин спри колата искам да се върна. - Казах тихо, но твърдо взирайки се в пътя.
Държи се толкова детински. Какво сега, ревнува ли? А аз? На мен какво ми е щом гаджето ми не иска да ме види цяла седмица, а се среща със сестрата, която ненавиждам.
-Джъстин чуваш ли ме? Спри шибана кола или... - Същност и аз не знаех какво бих могла да направя в такъв момент.
-Какво? Ще скочиш ли? - Дори не си направи труда да ме погледне. Гласът му беше студен, дори не исках да виждам очите му сега.
-О, да забравих. На теб не ти пука за живота ми. - Щом и последната дума излезе от устните му разбрах какво казах и колко може да съм го наранила, но всъщност не съжалявам, че го казах. Знам, че съм казала истината и сега това е от значение.
Челюстта на Джъстин се затегна. Искаше да каже нещо, но замълча, сякаш се съдържаше да не ме нарани с думите си. Защо? Ако има да ми казва нещо сега е момента.
-Защо просто не замълчиш? - Проговори студено.
-Защото имам какво да кажа. - Отговорих също, почти толкова студено както той.
Джъстин само изсумтя на ината ми и рязко зави позволявайки на главата ми да се удари в прозореца на колата. Потърках удареното място ахвайки.
-Добре ли си? - За момент Джъстин погледна към мен, но отново върна погледа си към пътя щом разбра, че съм го видяла.
-Защо питаш щом е очевидно. - Погледнах го намусено.
-Явно можеш да говориш нормално само с онзи... Зейн. - Изплю името му сякаш беше отрова.
-Да. Сигурно е защото само той ме разбира. - Извиках гледайки към него с празен поглед.
-Така ли? Защо не отидеш при него? - Джъстин спря рязко колата. Все още не гледаше в мен, а в пътя пред него.
Огледах го раздразнено от поведението му.
-Защото ти... Ами не знам, защото може би ти го преби? - Извиках опитвайки да звуча ядосана каквато същото бях, но нещо в мен ми пречише.
Джъстин въздъхна тежко поставяйки главата си на волана.
Аз също исках да го направя. Да си отдъхне от всичко това. Чувствах се като задушена. Любовта ни боли.
_______________________________________
Когато наближихме гората, която ми беше до болка позната се усмихнах глупава. Толкова много спомени. Откопчах колана си както направи и Джъстин и го последвах навлизайки в гората. Сравнение с ходенето ни моето беше тичане след него. Опитвах се да го настигна, но ставаше доста трудно. Беше невъзможно. Кракът ме болеше и затова реших да ходя по назад. Щом познатата пътечка се появи пред нас настигнах Джъстин заставайки зад него. По навик бих хванала ръката му, но сега не беше момента.
Сега беше по-тъмно, студено и страшно от последния път. Чуваха се дивите животни и почти нищо не се виждаше. Силен вой от вълк се чу в тъмнината и без да се замисля хванах ръката на Джъстин стискайки я силно. По дяволите. Умствено се проклех, но се успокоих щом Джъстин стисна ръката ми целувайки косата ми.
Щом стигнахме входната врата на Джъстин му отне повече време да намери ключа. Все пак хижата не беше посещавана от две години.
Щом той отключи входната врата тръгнах право към дивана свивайки краката към себе си.
-Защо сме тук? - Попитах гледайки как Джъстин оставя ключовете си и съблича якето си.
-За да си само моя. И разбира се, далеч от онзи Зейн. - Джъстин се усмихна доволно от постъпката си.
Въздъхна - за пореден път откакто съм с Джъстин - и облегнах глава назад.
-Ако си ми ядосан, можеш да ми върнеш всичките целувки. - Не усетих какво казах, но не съжалявам. Имам нужда от това. Имам нужда да усетя устните му върху своите и да се понеса в друг свят. Имам нужда от любовта му.
Джъстин наклони глава настрани гледайки объркано заради думите ми. Усетих как сяда на дивана до мен.
-Една твоя целувка е като глътка живот. - Джъстин спря за малко, достатъчно време, за да се изправя и да го погледна. - Искаш да ми отнемеш живота ли? - Направи странна гримаса карайки ме да се засмея.
Погледнах го. Гледах очите му. Тези така омайващи очи, които разтреперват и най-малката костица в тялото ти. Бяха с обичайния си цвят, но имаше и лека искрица в тях. Съвсем мъничка, но я имаше. Знаех, че беше моя. Внезапно увих ръцете си около врата му прегръщайки го силно.
-Никога. - Отговорих на въпроса му прегръщайки го по-силно.
-Съжалявам, че се държах така и не бях до теб през тази седмица. Просто... има неща, които са по-добре да останат премълчани. - Джъстин промълви във врата ми обвивайки ръцете си също.
_______________________________________
-Родителите ми! - Внезапно извиках с полу затворени очи надигайки се от прегръдката на Джъстин. - Не знаят къде съм. Ще се тревожат, а и съм ги стресирала достатъчно покрай това с отвличането.
-Права си, звънни им. - Джъстин огледа стаята за телефона си, който седеше на нощното шкафче от лявата му страна. Протегна се, за да го вземе и ми го подаде.
Взех го и го гледах объркано. Какво се очаква да им кажа? Не можех просто да кажа, че Джъстин ме е метал през рамо и ме е довел в хижа, за да се сдобрим. Въпреки, че не знаех дали сме скарани. Знам, че караниците ни са повече от добрите моменти - знам това звучи лошо за една връзка - но... дори не знам дали има "но". Обичам го, но ако искам тази връзка да продължи трябва и двамата да оправим несъвършенствата.
-Хей, хей Иза. Какво има? -Джъстин ме придърпа към себе си прегръщайки ме. Осъзнах, че плача.
-Нищо, аз... просто. - Замълчах изтривайки сълзите си и надигайки се, за да го погледна. - Какво е това? Какво е всичко около нас? - Махах с ръце продължавайки да хлипам леко. - Какво сме ние Джъстин? Не осъзнаваш ли, че това да продължи е невъзможно. Ние... ние се караме повече отколкото да показваме обичта си. - Проплаках отново и скрих лице в него прегръщайки го. - Обичам те и искам това да е така завинаги, но това, което имаме е невъзможно да продължи.
Джъстин надигна лицето ми целувайки ме. Целуваше ме така сякаш е за последно и не иска да си тръгвам. Облиза долната ми устна минавайки с език по нея и захапвайки я леко. Плъзна ръце по тялото му заключвайки ги зад врата му и придърпвайки го по-близо до колкото е възможно. Повтори действието му минавайки с език по долната му устна. Разтворих устата си съвсем леко до толкова, че да има място да пъхне езика си. Щом го направи борбата за надмощие започна. Джъстин отпусна тежестта си над мен поставяйки ме на завивките. Надигна се до толкова, че да ме погледне в очите и прошепна:
-Никога не се сбогувай, защото сбогом е като нож в сърцето на един влюбен. - Премахна кичур коса от лицето ми и продължи. - Знам, че не сме перфектната двойка, но и знам, че проблемите ни правят силни.
-Тогава искам да съм слаба. - Изненадах Джъстин с отговора си.
Той завъртя очи и се тросна на мястото до мен. Усмихнах се на себе си и се надвесих над Джъстин целувайки носа му.
-Съжалявам скъпи, но живота с мен е труден.
-Тогава искам да имам най-трудния живот. - Намигна ми усмихвайки се широко.
-Наистина?
-Мхм.
-Завинаги?
-Завинаги, винаги, винаги и винаги. - Целуна леко устните ми показвайки перфектните си зъби и гледайки ме влюбено. - Обичам те Изабел.
-Аз теб също.
Следва продължение...
Много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много съжалявам. Съжалявам 🙏, че закъснях толкова много! Просто целият август ми мина по болниците, прегледи и подобни... а и тази седмица нямам интернет.