#1000-1200words #vkookmin #challenge
-Точно така. - Каза Техюнг одобрително Техюнг. Очите му блестяха при видя на Джънгкук, завързан с чифт сребърни белезници, които дрънкаха при всяко негово движение. А това което го задоволяваше и възбуждаше, бе Джимин, който бе застанал между краката на макнето, ръцете му безжалостно разкъсвайки ризата му. - Идеално.
-Но аз нямах в предвид това. - Каза Джънгкук и се опита на ново да се измъкне. Но имаше две неща които му пречеха. Първо, белезниците, не че можеше да ги махне. Второ, нежеланието му да прекъсне действията на чернокосото момче над него. Когато бе донесъл скъпия подарък на Техюнг и му бе предложил да опитат нещо различно, определено нямаше в предвид да поканят Джимин. Макар че, наистина, това което правеше момчето над него му се нравеше. Техюнг не бе особено груб на практика, но можеше лесно да те заблуди с думите си. Докато колкото и сладък и невинен да изглеждаше Джимин, това момче имаше може би най-тъмната страна от всички.
-Не. Но носиш хубави подаръци. - Подсмихна се Техюнг. Макнето преглътна, само за да усети как студените ръце на Джимин подхванаха панталоните му, дърпайки ги рязко надолу. Брюнета усети как замалко не си прехапа езика от изненада.
-Мамка му. - Прошепна момчето. Техюнг се засмя кротко и постави единия си крак върху другия, облягайки се назад. Очите на Джънгкук гледаха към хьонга си. Не знаеше дали се дразнеше от факта, че Техюнг не участваше или се радваше на допълнителното напрежение което момчето доставяше с наблюдението си. Едната ръка на Джимин си бе проправила път помежду гърба на Джънгкук и леглото, ноктите му драскайки плътта му, карайки го да стене много тихо.
-Не знам дали искам да видя лицето ти, да те накарам да ме гледаш, докато Джимин си играе с теб. - Промърмори замисено Техюнг, пръстите му продължавайки да потропват по облегалката на стола. След което въздъхна и стана от него, преди да седне на края на леглото позицията му позволявайки му да види лицето на момчето. Катранено черната коса на Джънгкук бе разрошена, падайки навсякъде, ръцете му неудобно захванати за таблата на леглото вече половин час. - Или искам да те оставя така...
-Недей--
-Не искаш ли да си с мен? - Попита Джимин с фалшива и игрива нота на разочарование в гласа си. Очите на Кук пробягваха между двете момчета, не знаейки какво да отговори. Джимин се подсмихна, преди да кимне към Тае, който приближи главата си, за да може да му прошушне нещо, малкото което макнето успя да чуе, бе "стъкло" и "шоу". И всяка една от тези думи го възбуждаше повече от колкото си и представяше. Забеляза как Техюнг кимна и след малко него вече го нямаше, а Джимин бавно отключи белезниците, колкото да го измъкне, през цялото това време бавно постаавяйки отворени целувки по шията на Джънгкук, малки захапки можеше да бъдат усетени измежду лежерните движения на езика на по големия. Бавно, момчетата се изправиха, ръцете на Кук бяха отново закопчани, а тези на Джимин галеха голия му кръст, след което започна да ги придвижва към единия край на стаята, карайки макнето да ходи назад, докато устните им отново се вплетоха в танц. И така докато Кук не усети как гърба му допира студената стена, може би? Беше гладка, сякаш стъкло. Сърцето му се раздумка бясно когато Джимин рязко го обърна с гърб към него, гърдите и лицето му допирайки се стълото. Но скоро макнето разбра на какво бе подпрян и всичко в него въздъхна в успокоение, когато разбра, че не бе притиснат до един от големите прозорци. Не че това което видя, не го накара да прегътне в очакване. От другата страна на стъклото, стоеше не кой да е, а самия Техюнг. Очите му гладно обхождаха тялото му, а самия той се намираше толкова близко, и все пак толкова далеч. Дори момчето да искаше да се пресегне, нямаше как да стане. Мислите му бяха прекъснати в мига в който Джимин захапа ухото му лекичко, едната от ръцете му движейки се надолу, достигайки до ластика на боксерките му, бавно подпъхвайки се и стискайки плътта му. Стенанията на момчето бяха достатъчни за Техюнг, който потрепна от вълнение. Наистина искаше да докосне момчето, но желанието му да го види как се разпада пред него бе по-голямо. Гледката на Джънгкук, вече напълно гол, гърди опрени в стъклото, лице подпряно от едната страна, дъха му замъглявайки стъклото, очите му треперейки заради начина по който Джимин третираше входа му и оголения врат, всичко това го побъркваше. Имаше нещо в тази игра на сила, как той имаше думата, но не и правото.
Можеше да види треперещото тяло на неговия Джънгкук, дори постави ръката си там, където бе разположена тази на макнето. Усмивката на Тае се разшири в мига в който момчето обърна главата си към него, но веднага след това притисна очите си здраво, гласа му излизайки хриптиво от устата му.
-Добре ли е? - Попита го през усмивка Техюнг, виждайки как момчето едвам се държеше на краката си, които трепереха заплашително, а белезниците шумно тракаха по стъклото.
-Не е--
-Моля?
-Д-доста...тъчно--
-Не е какво малкия?
-Не е дост-татъчн-но... - Проскимтя Джънгкук едвам едвам, преди тялото му да се поднесе напред, притискайки главичката на члена му в стъклото, всичко това карайки го почти да извика. - Не мога.
-Можеш.
-Иск-кам... Техюнг--
Зад него, Джимин се усмихна и отдели устните си от рамото му, след което прошепна в ухото му:
-Не ти ли е забавно с мен? - След като зададе въпроса си, пръстите му се свиха бавно, карайки тялото на макнето да се разтрепери неволно, колената му поддавайки, сега държейки се само и единствено на стъклото и Джимин, който доволно измърка. - Да не би да уцелих правилното място.
Ръката му отново бе тласната напред и нагоре, пръстите му за пореден път карайки чернокосото момче да проскимти жално, преди стенанията му отново да изпълнят стаята. От другата страна на стъклото, Техюнг се засмя, преди да се дръпне назад, сядайки да същия онзи мек стол, очите му впити в Джънгкук.
-Някой май не успя да удържи. - Отбеляза той, очите му бавно оглеждайки тялото му, преди да попаднат на члена на момчето, който все още бе допрян на стъклото. - Не знаех, че издръжливостта ти е толкова малка. Следващия път ще трябва да вземем мерки да не свършваш толкова бързо. Къде е забавата в това?
-А защо не сега? - Усмихна се Джимин иззад рамото на Кук, който бе затворил очи и дишаше тежко, не забелязвайки начина по който другите две момчета безмълвно крояха планове за остатъка от нощта.