Качих се в асансьора, опитвайки да натисна бутона. В ръцете си държах две препълнени торби след успешно пътуване до супермаркета. Накрая успях да натисна бутона с помощта на лакътя си.
Беше неделя, а утре бе първият ми ден в новата работа. Цял ден се притеснявах. Тревожех се какво впечатление щях да направя. Това бе първата ми сериозна работа и не можех да си позволя да оплескам нещата.
Много бях развълнувана за тази работа. Мечтаех за нея през всичките години в гимназията, в колежа. И сега, най-накрая я имах.
Чудех се какви ли ще са колегите ми. Надявах се да намеря приятели в работата. Винаги бях имала много приятели. Харесваше ми да има хора, с които да говоря. Надявах се, че ще се сприятеля с хората, с които щях да работя. Асансьорът пристигна на етажа ми. Ръцете ме боляха от носенето на тежките торби. Тъкмо когато се преборих с изваждането на ключовете, ги изпуснах.
- Просто чудесно! - наведох се да ги взема, когато една ръка ме изпревари. Видях момче с кафяви очи и мило изражение.
- Изпусна тези. - усмихна ми се.
- Благодаря. Оценявам го.
- Няма проблем. Аз съм Лиъм.
- Роуз.
- Ти ли си новото момиче? - той посочи апартамента ми.
- Да, вчера се преместих. А ти тук ли живееш?
Лиъм се засмя и поклати глава.
- Не, но мой приятел живее тук.
- О..
- Е..лека вечер! - той ми се усмихна отново.
- И на теб.
Той се обърна и тръгна към вратата срещу моята.
- Чакай! - казах и свъсих вежди. Лиъм се обърна и ме погледна въпросително.
- Ти си приятел на Хари?- попитах.
- Да - той се засмя. - Запознахте ли се вече?
- За съжаление.. - казах и той се засмя.
- Било е неприятно?
- Той просто беше наистина , наистина груб. - взех торбите в ръце.
- Е..той е такъв. - Лиъм се подсмихна. Каза го толкова просто, толкова лесно. Чудех се дали Хари е бил толкова груб и с него, когато са се срещнали, както беше *и все още е* с мен.
Внезапно вратата се отвори и Хари се показа. Той носеше бяла тениска и същите тъмни дънки, както и ботуши.
- Какво, по дяволите, правите? - каза на Лиъм, след което погледна към мен.
- Нищо, просто помогнах на Роуз с ключовете.- той отговори остро, раздразнен от грубостта на Хари.
- Добре, побързай! Имаме работа за вършене.
- Добре де. - Лиъм каза. - Беше ми приятно, Роуз. - усмихна ми се.
- На мен също. - казах и погледнах Хари, който само извъртя очи и затвори вратата, след като и Лиъм влезе в апартамента му.
Продължавах да мисля за грубостта на Хари. Как можеше да има приятел като Лиъм, който беше мил и дружелюбен. Подреждах покупките си, все още раздразнена от поведението му. Какво му бях направила, за да бъде толкова груб?