- Ще се оправите ли сами? - попита майката на Ронджун и оправи косата му.
- Да, мамо, спокойно. Просто с Джено ще сме в полето на палатка, нищо няма да правим - той направи гримаса, заради загрижеността й.
- С Донгхюк ли ще сте?
- Извикахме го, но нали го знаеш какъв мързел е - той се усмихна.
- Добре. Ще се видим утре тогава.
- До утре.
Жената го прегърна и целуна по бузата. Ронджун й метна и се отдалечи, носейки раницата си на гръб. С Джено се бяха разбрали да отидат в къщата, но им трябваше достатъчно добра причина да отсъстват повече от нужното. Наистина щяха да спят на палатка, но не в полето.
Времето вече се бе оправило и версията му беше достоверна.
Джено трябваше да донесе палатката и Ронджун тръгна към неговата къща, за да я носят заедно.
- Здравейте, господин И - поздрави той, виждайки бащата на Джено в предния двор.
Мъжът спря косачката, с която косеше тревата и се обърна към него.
- Здравей, Ронджун - усмихна се той и изтри челото си с ръка.
- Джено готов ли е? - попита Ронджун, докато минаваше покрай него.
- Мисля, че да. Ще ходите на палатка, нали?
- Да.
- Добре. Бъдете внимателни.
- Ще сме наблизо, не се тревожете - успокои го той.
Предната врата се отвори и Джено излезе, мъкнейки навитата палатка.
- О, вече си тук - каза той, щом го видя.
- Да. Искаш ли помощ?
- Няма да откажа.
Ронджун се приближи към него и му помогна.
- Чао, татко, ще се видим утре - подвикна Джено.
- Добре, пазете се!
Двете момчета излязоха на улицата, но веднага след това се спогледаха.
- Вързаха се - каза Ронджун.
- Не съм много сигурен в това, което правим.
- Хайде, Джено. Ще е интересно.
Чернокосия само поклати глава и двамата продължиха да вървят.
Минаха през полето без проблеми, постоянно оглеждайки се за евентуални познати.
- Готов ли си? - попита Ронджун, когато бяха в самото начало на гората.
Джено кимна бавно и те влязоха вътре.
Гората беше също толкова мрачна, колкото и последния път. Двамата крачеха по пътечката един до друг, стоейки нащрек през цялото време. Джено се оглеждаше непрекъснато, изплашен повече за Ронджун, отколкото за себе си. Другото момче не беше толкова предпазливо и щеше да е лесна мишена.
- Джено - обади се Ронджун.
- Кажи.
- Хвани ме за ръката.
- Какво?
- Просто го направи.
Чернокосия се поколеба, но направи каквото се искаше от него. Напрежението в Ронджун сякаш се изпари, щом силната ръка на Джено стисна неговата.
- Страх ли те е? - попита високото момче.
- Не. Все пак ти си тук.
Какво го прихващаше? Първо искаше да държи ръката му, а сега се държеше мило и някак... интимно с него.
Джено беше наистина объркан.
- Стигнахме - каза Ронджун. - Влизам.
- Добре. Аз ще оправя палатката.
Ронджун кимна и тръгна напред, с което ръката му пусна тази на Джено.
Чернокосия се зае да разпъва палатката. Категорично отказа на Ронджун, когато той предложи да спят в къщата и че имало достатъчно място. Предпочиташе да спи в спален чувал на твърдата земя, отколкото в тази къща, за която не знаеше нищо.
След известно време той се бе оправил с палатката, разполагайки я на няколко метра от къщата. Разпъна спалните чували вътре и остави раницата си върху единия.
Дали трябваше да влезе след Ронджун? Какво се очакваше от него да направи?
Джено въздъхна. Мамка му, не знаеше какво да прави. Все пак реши, че не е редно да оставя Ронджун сам вътре и влезе в къщата.
Ронджун вървеше по коридора на втория етаж към последната врата. Получи дежа вю. Същият момент от съня му. Абсолютно същия. Дори дрехите му бяха тези, които носеше в съня си.
Какво ли щеше да стане, ако отвореше вратата?
Малко преди да хване дръжката, чу гласа на Джено:
- Ронджун, къде си?
Този път Джено беше тук. Бе влязъл след него.
- Горе - провикна се в отговор.
Джено с нежелание се качи и го видя в края на коридора.
- Какво правиш? - попита той.
- Заключена е.
- Пробва ли да отвориш?
- Не.
- Тогава от къде знаеш, че е заключена?
- Видях го в съня си.
Джено го погледна.
- Но в съня ми не знаех дали си тук - призна Ронджун. - А сега знам.
- Тук съм - увери го той.
- Имам чувството, че ако отворим тази врата, ще се случи нещо.
- Какво според теб?
- Не знам - сви рамене той. - Нещо.
Джено сложи ръка на рамото му.
- Скоро ще се стъмни, а трябва да си запалим огън. Нощем става студено.
Ронджун кимна и двамата тръгнаха обратно.
°°°°°°
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙