Телепортирах се зад нея и докоснах врата ѝ, а тя заспа. Силата ѝ се успокои, а след това отново я завързах за стола за да съм сигурен, че няма да се нарани. Оставих Дарк при нея за да съм сигурен, че ще е добре. И отидох при сестра си.
-Нат какво има ? - погледна ме тя сурово, после ми се усмихна.
-Дойдох да видя сестра си и да поговорим за нещо.
-Какво става ? - попита ме тя.
-Не тук и не сега. - казах ѝ аз, а след това ѝ подадох бележка на която пишеше къде да ме чака, а след това се телепортирах защото имах още малко работа.
Гледната точка на Дарк
Момичето пред мен се събуди, а след това набързо огледа дали Натаниел е тук и запозна да се шава.
-Излишно е няма да успееш да избягаш.
-А тогава защо просто не ме пуснете ? - попита ме тя директно.
-Натаниел каза, че оставя останалата част от обучението то ти на мен, а ако искаш то и животът ти да продължат по добре се измъкнеш сама. - казах ѝ и посочих демоните които бавно бавно чупеха бариерите които бях сложил, а след това изчезнах като дим из стаята.
Тя започна да подскача със стола, но без успех, а след това опита да използва магия, но без успех. Натаниел сложи защита на важетата. Погледнах демоните, а на тях им оставаха още едва две бариери. Чу се звук сякаш се чупи стъкло обърнах се и видях, че вече остава една бариера, а момичето още стоеше вързано. Чу се счупването и на втората бареира, но изведнъж демоните не продължиха напред, а просто се вдигнаха във въздуха и станаха на пепел. Погледнах към момичето, а тя цялата се тресеше. Надникнах отдолу и видях очите ѝ. Тя не можеше да контролира силата си. Бързо се изправих пред нея и преместих главата ѝ назад. Трябваше да я шокирам с нещо, но как не можех да я ударя. Просто нещо ме спираше, а нямах много време да мисля и набързо повдигнах главата ѝ нагоре и я целунах по устните. Те бяха толкова меки и нежни, а тя просто замръзна. Нито ме отблъсна нито отговори на целувката. Само затвори очи и се отпусна, а след като се отделих от нея тя започна да трепери. Отвързах я набързо и я взех на ръцете си. Бързо я качих в кабинета на Натаниел и я сложих на леглото. Останах до нея за да я наглеждам. Тя ме погледна и се отпусна и затвори очи, но не беше заспала усещах го.
-Как се казваш ? - чух гласът ѝ.
-Мислех, че знаеш, но добре. Казвам се Дарк. - представих ѝ се поне това и дължа след целувката.
-И съжалявам за това по рано.
-Не няма проблем.
-Ако има нещо кажи ми. - казах ѝ.
-Ами всъщност да. Ела по близо.
Аз доближих ухото си до устните и тя прошепна.
-"Бих искала да го повториш". - щом чух какво изрече тя бавно се отдръпнах от нея и видях как си прехапва долната устна.
Без много да се замислям в действията си се доближих до нея и я целунах, но този път и тя не стоя като изплашена а се включи в целувката. Доста дълго време продължи тази наша малка игра, че не бяхме осъзнали кога Натаниел се е върнал ѝ дори ни ръкопляскаше.
-Браво Дарк да те оставя с хубаво момиче и ти вече си я налегнал.
-Не е това което изглежда. - казах му.
-Всъщност е точно това което изглежда. - каза Лина и се засмя.
-Браво господин перверзник нека позная и деца си и направил.
-Не тъпанар само това е. - казах му и се засмях.
-Да защото влязох ако не бях кой знае какво щяхте да правите на леглото ми. - каза той и започна да се смее.
Погледнах Лина и тя се усмихваше, но явно си личеше че съм я засрамил. Защото цялата беше почервеняла.
Натаниел ме извика малко по настрани за да ми каже какво планира и че щял да замине за малко време за да събере информация неща и още неща. Почти не го разбрах, но схванах какво ми каза и то беше, че ме оставя сам с Лина. Вярно трябва да я науча да се контролира, но мисля, че се заражда нещо между нас, а като стана дума за контрол не мисля, че ще мога без да я целувам на всеки час. Устните ѝ са толкова меки, нежни и пухкави. Натаниел се телепортира, а аз се върнах при Лина и я заварих отново да лежи в леглото. Беше толкова сладка.
-Трябва да продължим тренировките. - казах ѝ и се усмихнах.
-Само ако получавам награда всеки път като се справя. - каза тя и потупа устните си, а след това ми намигна.
Гледната точка на Натаниел
Отбих се замалко до "вкъщи" и какво да видя Дарк и Лина се натискаха като за последно. Та взех някой неща от вкъщи и се телепортирах в стата библиотека която се намираше в центъра на един остров. Отворих вратите бавно, а от вътре с вдигна толкова прах, че ми се наложи да кихам и кашлям около две минути. След като отворих всички прозорци и врати оставих да се проветри и излязох от вън. Мястото беше красиво и идеално за информация имаше почти всичко което ставеше на този свят. След пет минутки от припомняне на острова се върнах при библиотеката и влязох вътре, а вратите се затвориха сами.
-Натаниел какво те води тук. - чух познат глас.
-Нищо особено просто за да събера малко информация относно света.
-Разбира се знаеш къде е. Отдел земя.
-Да и все пак благодаря Рико.
-За теб всичко Нат. - отговори гласът.
Продължих напред докато не видях отделя завих надясно и започнах да трупам от всеки рафт по някоя книга. Накрая отидох до касата и ги оставих. Бях взел доста книги.
-Само това ли ще е Нат ? - попита ме Рико.
-Даа. - провикнах се защото бях на втория етаж и разглеждах старите издания.
-Какво гледаш ? - попита ме отново Рико, но този път гласът му беше точно до мен.
-Търся моята книга. - казаха му, а след секунда той ми я показа.
-Благодаря, че си я скрил за мен, а всъщност идвал ли е някой друг освен мен тук ?
-Да сестра ти, но преди 5 или 6 години. - каза ми той.
-Благодаря, ще взема и моята книга.
-Няма защо и разбира се няма проблем, но Нат да ги върнеш до края на века. - каза ми Рико и се засмя.
-Добре. - провикнах се защото вече бях излязъл от сградата с книгите си.
Имах още малко време докато се стъмни и реших да се телепортирам на старото ми място за живеене за да дочакам ноща, а именно остров "Руя" който лично бях създал. Намираше се в средата на бермудския триъгълник. Щом се телепортирах веднага видях къщата и бариерата която бях създал. Пуснах книгите върху пясъка и отидох до бариерата. За да я подновя. Не се беше развалила много, а само някакви външни забележки. Обновиха я, а докато го правех вече се свечери, а вратите на къщата се отвориха. Влязох в къщата и започнах да оглеждам. Всичко си беше на мястото от декорация до интериор.
Съжалявам може би месец или повече по-късно я качвам, но ми отне доста време да я пренапиша за да изглежда така както искам.