Гледната точка на Джъстин:
/Две седмици по-късно/
Ако до преди две седмици някой ми беше казал колко трудно е това да организираш предложение за брак и да намериш годежен пръстен за дългогодишната си приятелка, сигурно нямаше да му повярвам и щях да се изсмея. Сега, обаче напълно се убеждавам, че това е така. Още на следващия ден след онази прекрасна и изпълнена с наслада вечер, която прекарахме с Мелъди, аз започнах сериозно да се замислям за това, че брака е най-подходящото нещо, което ще ни обвърже още по-силно. Може и да бяхме доста млади, но се обичахме и имахме подкрепата от семействата си. Е, по-скоро аз получих подкрепа. Дори се сдобрихме с Ноа и той се съгласи да ми помогне. Имах начертан план в главата си кога, къде и как да предложа на Мелъди, но изпълнението му определено беше трудно. Всичко беше планувано за тази вечер. Семействата ни щяха да присъстват, заедно с всичките ни приятели, но проблемът е, че все още нямам пръстен. Обиколих абсолютно всичките магазини за бижута в Лос Анджелис и никъде не намерих нещо, което дори малко да се доближава до идеалната ми представа.
В крайна сметка се върнах в първия магазин, в който стъпих. Там като че ли имаше най-голям избор. Взех и помощната бригада, която се състоеше от Остин и Ноа. Още от входа много ми се зарадваха и преди да разбера какво става пред мен бяха извадени около двадесет лъскави сребърни пръстена.
- Просто не знам какво да избера. Искам да е нещо специално. – оплаках се.
- Виж, първо трябва да сведеш избора до два. – посъветва ме Ноа. – Избери ги. – огледах пръстените за пореден път и взех два.
- Сега, просто помисли кой би описал Мелъди по-добре. – Остин се обади.
- Мисля, че този. – показах им дясната си ръка.
- Прилича на сълза. – Ноа изкоментира диаманта отгоре.
- Именно. Точно като нея. Чиста като сълза.
- Съгласен съм с теб. Този със снежинката не е много подходящ.
Най-накрая избрах нещо. Чувствах се така сякаш съм отслабнал с няколко килограма. Не знам как щях да предложа брак на Мел тази вечер, ако нямах подходящ пръстен. Определено си струваше обикалянето. Исках да купя нещо наистина красиво и стойностно затова съм благодарен на баща си, който ми услужи с малко пари.
Уредихме пръстена, така че остана само това Мелъди да приеме довечера. Не знам как бих оцелял, ако кажеше не. Щях да съм съсипан. Въпреки това положителното мислене беше добродетел. Трябваше да мисля позитивно. Мел ме обичаше, точно толкова, колкото и аз нея. Трябваше да приеме, знаех че ще каже да.
Гледната точка на Мелъди:
От няколко дни насам Джъстин не престава да ми напомня за днешната дата и затова, че ще имаме среща. Беше го написал навсякъде. Имаше бележка на хладилника, върху масата, дори беше навил няколко аларми в телефона ми. Никога не съм го виждала по-развълнуван от предстояща среща. Не знам какво толкова е планирал или ще се случи, но изглеждаше напрегнат. През последните две седмици не беше спрял да ходи насам натам и рядко се задържаше вкъщи. Първоначално си помислих, че отново ми изневерява, но когато повдигнах въпроса, той каза, че просто ми организира изненада. Успокоих се, но този път любопитството ми се беше надигнало. Умолявах го да ми каже, но той всеки път отказваше.
Най-накрая денят на дългоочакваната среща-изненада дойде. Джъстин излезе рано сутринта с думите, че има още няколко неща за организиране и ме остави сама в апартамента му. Прекарах деня в опити да се разсея от предстоящото, но не успявах. Той дори не ми беше казал в колко трябва да съм готова.
Беше шест следобед. Докато се мъчех да заблудя съзнанието си с поредния глупав сериал, на вратата се звънна. Отидох да отворя и останах учудена, когато забелязах, че на прага стоеше доставчик.
- Мелъди Бътлър? – попита той.
- Да, аз съм.
- Това е за Вас. – подаде ми една кутия и ме накара да се разпиша на няколко документа.
Благодарих учтиво и отново се върнах на мястото си на дивана. Този път вместо в телевизора, се взирах в прекрасната червена кутия с бяла панделка отгоре. Развързах я внимателно и вдигнах капака. Останах поразена, когато видях съдържанието. Имаше една прекрасна бяла дантелена рокля без презрамки, която на дължина беше малко над коляното ми. Извадих я внимателно, за да я разгледам и едва тогава забелязах картичката, която беше поставена под нея. Оставих роклята настрани и я взех в ръцете си.
Надявам се, че ще те видя с роклята довечера. В седем ела на мястото, където започна всичко.
Джъстин
Тези две изречения ме подтикнаха да се изправя от дивана на мига и да започна да се приготвям. Вече бях убедена, че нощта щеше да бъде много специална. Проблема беше само че не знаех с какво.
***
Мястото, където започна всичко. Тези няколко думи не спираха да се повтарят в съзнанието ми, докато таксито ме караше към гимназията, в която не бях стъпвала от няколко години. Може би от завършването насам. Нямам никаква представа дали това изобщо е правилното място. Какво ще прави Джъстин в гимназията ни или по-точно във физкултурния салон, където наистина започна всичко? Първият разговор, който проведохме преди шест почти седем години беше в час по физическо. Тогава за първи път чух името му и за първи път подарих сърцето си на някой.
Жълтата кола спря пред входа и аз платих на шофьора. Слязох от автомобила и се запътих към вратите, пред които директорът ме чакаше. Ама какво става тук?
- Госпожице Бътлър, една от най-забележителните ни ученички. Радвам се, че сте тук тази вечер. – поздрави ме господин Смит.
- Благодаря Ви. Сигурен ли сте, че не съм сбъркала мястото?
- Не сте го сбъркали. Стига да идвате при един баскетболист, който често се озоваваше в кабинета ми, защото се беше сбил с поредното момче, което по негово твърдение Ви е сваляло?
- Да, идвам при същият. – засмяхме се.
- Тогава пътят Ви е натам. Надявам се помните къде е физкултурния салон.
- Помня, благодаря.
Влязох в старото си училище и започнах да се оглеждам наоколо. Не се беше променило особено. Разликата беше в цвета на стените, новите етажерки, на които стояха наградите на училището и вратите на кабинетите. Този цвят е много по-приятен от задушаващия тъмен дъб, който цареше тук до преди няколко години.
Когато се озовах в близост до физкултурния салон, забелязах Ария и Скарлет, които бяха отпред. Учудих се, защото не очаквах да ги видя. Какво правят те тук? Джъстин, не ми беше казал нищо за допълнителни гости.
- Предполагам си учудена, че ни виждаш тук. – Ария се засмя, а аз кимнах.
- Нека влезем. Много неща ще ти се изяснят. – Скарлет ми обясни.
Тя отвори вратата на салона и аз се сблъсках с погледите на цялото си семейство и семейството на Джъстин. Освен тях вътре бяха Крисчън, Парис, Кая, Остин и още няколко наши приятели. Добре, това не ми звучеше като перфектната среща. Бих питала Джъстин защо не е уточнил, че това ще бъде групово събиране, но него го нямаше никъде. Двете ми приятелки ме побутнаха навътре и аз влязох в украсения салон. От тавана висяха бели лампички и наоколо се носеше приятна музика. Нямаше и следа от вонята, която помня.
- Мамо, татко какво правите тук? – прегърнах ги. – Това важи и за Вас. – обърнах се към семейството на Джъстин, а те се засмяха.
- Обърни се и може би ще разбереш. – послушах ги и завъртях тялото си.
- Толкова си красива. – гласът на Джъстин отекна в целия салон. Дори музиката спря. Някой наистина трябва да ми обясни какво става тук.
- За какво е всичко това? – попитах го, а той се усмихна.
- Помниш ли как се запознахме тук преди години? – кимнах. – Още от тогава ти превзе сърцето ми. Всъщност, то беше твое още от мига, в който очите ми попаднаха върху теб, а повярвай ми това беше много по-рано от случилото се тук. Мелъди, ти означаваш много за мен. Любовта ми към теб е толкова голяма, че дори не мога да я опиша. Знам, че допуснах грешка като те нараних и тръгнах с Ейвъри. Знам, че не съм идеален и за тези години, през които сме били заедно съм те огорчавал страшно много пъти, но те обичам до болка. Искам да знаеш, че съм способен да убия човек за теб, ако се наложи. Обичам те, Мел. И искам да те обичам завинаги. – започнах сериозно да се притеснявам от случващото се и от речта, която Джъстин току-що произнесе. Преди да имам възможността да го попитам за подробности относно това какво се опитва да ми каже, той беше застанал на едно коляно и в ръцете си държеше една червена велурена кутийка с невероятно красив пръстен вътре в нея. Покрих устата си ръце, защото не можех да повярвам. Нима наистина това ми се случваше? – Мелъди Бътлър, ще се омъжиш ли за мен?
Този въпрос направо ме запрати в оркестъра. Не мога да повярвам. Не е за вярване, че е решил да ми предложи брак. Не е за вярване, че връзката ни стигна чак дотук. Господи, ще се омъжа за първата си любов. Много малко хора могат да се похвалят с това.
- Стига мълча. Кажи му да! – подканиха ме приятелките ми.
- Да. Да, ще се омъжа за теб. – погледнах към Джъстин и се усмихнах. Внимателно постави красивия и адски скъп пръстен на лявата ми ръка, а след това се изправи и ме притегли към себе си.
- Обичам те. Ти си моята първа и последна любов. Завинаги.
- Завинаги. – повторих и той сля устните ни в една изпепеляваща целувка. Нашата история определено получи щастливият край, който заслужаваше.
Бележка: Това беше последната глава. Благодаря на всички, които следиха исгорията.❤❤ Който иска, може да погледне новата ми история. Вече е в профила ми и също ще има глави всеки понеделник.