Но мила, обичам те, разбери.
Ти си ми всичко, остани.
За теб живея, за теб ще умра.
Заради теб се смея и плача в нощта.
Скъпа, обичам те повече от всичко.
Скъпа, за теб аз съм нищо.
Любов моя, как мога да ти вярвам, като още се дава в последните ти лъжи?
Скъпа моя, как мога още да ти прощавам и да те обичам, като ти се подигра със сърцето ми още толкова отдавна?
Ти бе светлината в моя живот, но защо се превърна в адски огън?
Ти си всичко, което искам.
Аз съм нищо, но ме имаш.
Какво още желаеш?
Живея и умрях за теб.
Бягах и лъгах наред...
Но всичко бе за теб.
Всяка една дума, всяка лъжа.
Всяка усмивка, всяка сълза.
Всяка мисъл, всяка рана...
Но скъпа аз те обичам.
И мила в любовта се убивам.
Любов моя, недей ме гледа как се сривам...
Но не мога повече...
Боли ме и винаги ще.
Нараняваш ме и винаги си ме.
Но обичаш ли ме, както аз теб?
Май не...
Затова ти казвам "Сбогом." сега.
Защото за мен това е края.
Не искам вече да продължа.
Не искам за въздух да се моля.
Не искам да живея вече...
Моля те, махни ръцете от лицето си.
Искам да видя красивите ти очи.
За последно да целуна устните ти...
Сбогом, моя любов.
Моля, прости ми и ме забрави.
Моля, усмихни се и напред продължи.