Кибум обичаше партита. Наистина. Но не и когато имаше хрема. Убийствена при това. И това беше напълно логично. Когато е трудно да дишаш, да купонясваш не стои особено високо като приоритет.
Това, което не беше логично, е, че Кибум в момента е на парти. Всъщност напълно логично си е. Кибум е един невероятно щедър човек и винаги умира от нетърпение да сподели с абсолютно всички своите бацили. Няма само той да страда, я. Веднъж в гимназията дори се опита да зарази Цербера по биология. Цялото училище щеше да му бъде страшно благодарно... ако тя не беше го изхвърлила веднага щом кихна. Шанс.
Шегата настрана, Кибум просто искаше да излезе от къщата си. Пък и една тъпа хрема няма да го спре да отиде на рождения ден на скъпия си приятел (още известен и като постоянна жертва на подигравките му) Мино. Ако ще и дневната норма за денонощие на носа му да беше и цяло руло тоалетна хартия.
Когато най-накрая пристигна на партито обаче, вече бяха минали тортата и всички се бяха събрали в кръгче. Днес имаше проблеми с гардероба си и със гримовете си, така че е обяснимо и абсолютно нормално неговото закъснение от... два часа.
- А, Кибум, здравей, ела присъедини се. - забеляза го Мино и се сгъчка веднага да му направи място да седне. Двамата приятели се прегърнаха и Кибум му подаде подаръка с пожелание. Всичко нормално, но абсолютно цялата стая избухна в смях. На какво? На патешкия глас на Кибум. Църкаше като мишка заради хремата. Кофти тръпка.
Оказа се че седналите в кръгчето играеха на шише.
- Върти. - подкани го Мино.
Кибум завъртя бутилката. Тя спря, сочейки странно позната физиономия. Но кой беше това? Кибум си нямаше и на идея как се казва момчето срещу него, но го беше виждало около Мино. Беше русо, красиво като излязло от манга. Точно неговия тип.
- Истина или предизвикателство?
Момчето помисли, и не след дълго избра истина.
- Как се казваш? - абсолютно логичен въпрос.
- Темин. - беше краткия развеселен отговор.
Бутилката мина през Мино, който трябваше да се натиска с момиче и вдигна голяма патардия преди най-сетне да го направи (ама изглеждаше много вътре в целия сценарий според Кибум, за да му беше наистина неприятно), през още няколко хора, имаше секси танци, ползвайки стирката за пилон. Определено Мино ще трябва да измие стирката преди употреба.
Дойде редът на Темин. Естествено, бутилката посочи Кибум.
- Предизвикателство.
- Разкажи най-засрамващата си детска история.
Кибум си пое въздух и започна.
- Бях на четири. Пътувахме аз майка ми, баща ми и баба на ваканция. По пътя ми се допишка. Питах майка ми дали може да ида до тоалетната. Тя поиска да знае дали мога да стискам. Излъгах я и казах да. След което се напишках. По-излагащото беше , че стоях в скута на баба и тя също беше опишкана.
Щом свърши разказа си, ушите му бяха аленочервени от срам. Ето това е. Сега Темин изобщо нямаше да поиска да излезе с него. Е, мамка му. Щеше да опита така или иначе.
Щом дойде неговия ред, намести бутилката незабелязано да сочи към Темин.
- Истина или...
- Предизвикателство. - прекъсна го Темин.
- Дай ми телефонния си номер.
Темин стана, изкара хартийка от джоба си, вероятно автобусно билетче. Взе химикал от Мино, който му подаде, написа телефонния си номер и го даде на Кибум с целувка по бузата.
Определено Темин беше типа на Кибум, който прибра хартийката на скрито място.
Като се прибра вкъщи, извади хартийката и погледна съдържанието ѝ.
- Издухай си носа. <3 XD - Темин.
Е, какво пък. Винаги можеше да вземе номера му от Мино.
***
Надявам се да ти е харесало, Spooksy_BY. Тагвам те така, защото не мога да ти посветя главата. (Някой да ме научи как да го правя от мобилна версия, моля). Тук ми беше сравнително по-лесно, все пак пиша с тия хора отдавна хд