юнги все още седеше и молеше джийонг да му сипе още някоя чашка, а барманът все така упорито отказваше.
- няма как да ме изгониш от тук, не правя нищо лошо. само една глътка искам още, моля ти са. - продължаваше с молбите юнги, а джийонг само му се смееше в отговор.
- тази вечер си по-различен. по-зле си. да не си влюбен? - попита джийонг и се засмя игриво.
- хахаха. любов? хахахах. - изсмя се юнги, но без да иска залитна от стола. за щастие, се подпря на време и не падна, но предизвика силен смях от страна на джийонг.
юнги се намръщи и показа среден пръст на бармана, който се усмихна и потупа юнги по главата.
- юнги? - изведнъж юнги чу познат глас, след което усети ръка на лявото си рамо. обърна се и видя как джимин го гледаше, като очите му бяха пълни със сълзи...
[a/n]
тия бигхит ме плашат понякога ;-;