Гледната точка на Мелъди:
/На следващия ден/
След снощното парти по случай рождения ден на Скарлет, което завърши доста лошо за бившия ми приятел, Тайлър настоя да ме отведе в имението си. Това беше най-голямата къща, която съм виждала. Стаите бяха много, а по коридорите със сигурност можеш да се загубиш, ако не ги познаваш. Тайлър ме разведе набързо из дома си, а след това се отправихме към спалнята му. Нищо не се случи между нас. Все пак е началото на връзката ни и това да спим заедно по онзи начин е доста прибързано. Вместо това той ми даде една своя тениска, с която се преоблякох и последно помня, че заспахме гушнати.
Събудих се в леглото му от светлината, която влизаше в стаята и първото нещо, което забелязах беше, че Тайлър го нямаше. Вместо него на възглавницата му намерих бележка:
Трябваше да изляза рано, защото имам работа във фирмата, но има много храна в хладилника, така че преди да отидеш на лекции, можеш спокойно да закусиш. Ще ти се обадя възможно най-скоро.
В следващия момент се завъртях на другата страна и взех телефона си, който бях извадила на нощното му шкафче. Светнах екрана и едва не паднах от леглото, когато видях, че пишеше единадесет часа. Лекциите ми започват в осем. Изтървала съм цели три. Ужас, това си бяха три цели отсъствия. Набързо изскочих от леглото и намерих обувките си, които се намираха до леглото. Обух ги, отворих вратата на спалнята му и инстинктивно тръгнах надолу по стълбите, които бяха вдясно от мен. Озовах се на долния етаж във всекидневната. Застопорих се на едно място, когато видях някаква непозната жена. Убедена съм, че снощи я нямаше.
- Вие сигурно сте госпожица Мелъди? – проговори тя.
- Да. – отговорих като все още гледах шашнато.
- Аз съм домашната помощница на господин Тайлър. Той настоя да не излизате без да закусите.
- Благодаря, но закъснявам, така че може би някой друг път. – оправдах се и хукнах към вратата.
Чух как жената вика зад мен, но нямах време за храна в момента. Набързо си извиках едно такси, което трябваше да ме откара до дома ми, за да си сменя дрехите, защото тези миришеха на алкохол и не бяха най-подходящите за институция като университета. Изчаках около две или три минути и жълтата кола се появи. Казах адреса на шофьора и това, че бързам. Той ме разбра и натисна педала на газта право към другия край на града, където се намираше дома ми. Още от сега започнах да прехвърлям дрехите си на ум, за да не се чудя какво ще облека и да загубя още ценно време. Дано успея да хвана последната лекция преди почивката.
***
Отдъхнах си, когато прекрачих прага на университета и видях, че все още има надежда да хвана малко от лекцията преди голямата почивка. Запътих се с бърза крачка към стаята. Дори по едно време започнах да тичам, защото и без това коридорите бяха празни и нямаше никой. Когато се озовах пред вратата, първо си поех въздух, а след това почуках. Отворих вратата и тихо се вмъкнах вътре. Професора по икономика ме изгледа строго и остави тебешира, с който пишеше по черната дъска.
- Госпожице Мелъди, мога ли да знам защо не се появихте в първите ми три лекции днес? – кръстоса ръце и ме погледна укоряващо.
- Много съжалявам. Успах се. Обещавам, че повече няма да се повтори.
- Дано да е така. Седнете, където е свободно и по-бързо, за да продължим. – с бърз ход се запътих към единственото празно място, което се намираше пред Джъстин. Какъв е този мой късмет напоследък?
Докато вървях към мястото си, забелязах, че Джъстин ме гледаше с онзи поглед, който отлично познавах, че означава: „Ядосан съм. Ама много.”. Забелязах, че устната му беше сцепена. Сигурно от удара, който Тайлър му нанесе снощи. Сведох поглед, за да избегна очния контакт с него и се настаних. Извадих тетрадката си за записки и започнах да преписвам това, което беше написано на дъската.
- Забавлява ли се с новия си приятел снощи? – някой прошепна и аз се обърнах леко назад. Видях как Джъстин се беше навел напред и беше по-близо до мен, отколкото трябваше.
- Не е твоя работа. – отговорих троснато.
- Сигурна ли си? Той ми сцепи устната, заслужавам поне да чуя дали си е струвало.
- Ако не млъкнеш, ще ти насиня и окото. – заплаших го.
- Не говори празни приказки, принцесо. И двамата знаем, че не си способна на това. – можех да усетя как се беше подсмихнал.
- Престани да ме тормозиш вече. Това твоето не е нормално. Не разбирам защо все още се заяждаш с мен, при положение, че имаш приятелка, която най-нахално заявява, че съм стриптизьорка.
- Да, все още си спомням тези времена, когато се вихреше в спалнята ни. Помниш ли?
- Джъстин, прекаляваш. – скарах му се. Вече ме изнервяше до краен предел и не исках нищо повече от това лекцията да свърши и аз да се измъкна от тук.
- Не се тревожи, принцесо. Пазя сексуалните ни преживявания само за себе си. – тъкмо щях да се обърна и да му зашлевя един, понеже снощи нямах тази възможност, но в този миг гласът на професора се чу. Съобщи ни, че сме свободни и естествено Джъстин побърза да се изнесе. Сигурно предполагаше какво ще му се случи, ако остане още малко.
Излязох от стаята и тръгнах към кафенето, където трябваше да бъдат Ария и Скарлет. Влязох в кафенето и както всеки ден ги забелязах на нашата маса. Говореха си, а в ръцете си държаха картонени чаши за кафе. Предполагам и те не са се наспали. Приближих се до тях и се настаних на свободния стол като метнах чантата си на облегалката му.
- Как сте момичета? – попитах ги.
- Добре, а ти как си? Много неща се случиха снощи. – започна Скарлет.
- Така е, но иначе съм добре, за разлика от устната на Джъстин. – двете се засмяха.
- Какво стана с Тайлър след като си тръгнахте? – Ария проговори. Отлично знаех какво има предвид с този въпрос.
- Нищо от това, което си мислиш, не се е случило. – отговорих, а тя изглеждаше доста разочарована.
- Явно Тайлър наистина си пада по теб. – засмя се леко Скарлет.
- Защо мислиш така? – това твърдение ме учуди.
- Защото в момента идва право към нас или по-скоро право към теб, докато на бившия ти му иде да го убие. – обърнах се назад и наистина беше така. Тайлър, който беше облечен в прекрасен черен и елегантен костюм идваше насам, докато Джъстин го убиваше с поглед. Причина? Неизвестна.
- Здравей, Мел. – станах и го гушнах, когато вече беше до нашата маса. – Момичета. – те кимнаха. – Как си? – отново насочи вниманието си към мен.
- Добре, а ти?
- И аз. Евелин се обади и каза, че не си закусила. Вярно ли е?
- Да, но това е така, защото бързах изключително много за лекции.
- Разбирам, но следващия път ще те събудя в пет сутринта, ако трябва, но със сигурност ще хапнеш нещо. – наистина загрижеността му за мен беше поразителна.
- Обещавам.
- Виж, снощи исках да поговорим за нещо, но реших, че не беше подходящо. Свободна ли си сега? – тези думи ме притесниха, но въпреки това се съгласих. Ария и Скарлет станаха за секунди и с измислено извинение ни оставих сами. Тайлър се настани срещу мен, а аз вече треперех от това, което щеше да ми каже.
- Е, какво има? – започнах аз.
- Момчето от снощи, Джъстин, нали? – кимнах леко. – Това, което ти каза означава ли, че двамата сте били нещо повече от… - опита се да намери правилните думи.
- Да. Излизахме заедно.
- За колко време?
- Шест години и половина. – очите на Тайлър се разшириха.
- Това е… повече, отколкото очаквах. А защо се разделихте?
- Изневери ми с момичето, което ме нарече стриптизьорка. – стараех се да не изглеждам или да звуча наранена, защото не исках Тайлър да си помисли нещо.
- Мелъди, ако все още има нещо между вас… - прекъснах го на момента.
- Какво? Нещо между нас? Все още? – засмях се. – Разбира се, че няма такова нещо, как си го помисли въобще. Не искам дори да комуникирам с него.
- Радвам се да го чуя, защото не искам накрая да се окаже, че ме използваш, за да го накараш да ревнува. – думите му ме шокираха.
- Не, естествено, че не го правя. Не бих могла. Защо си помисли това?
- Преди няколко години бях много влюбен в едно момиче. Ходехме заедно две години, докато накрая не разбрах, че го е правила, за да ревнува бившия й. Не знам как не съм се усетил всъщност, защото навсякъде, където бяхме ние, беше и той. – засмя се леко, но си личеше, че все още го боли. – Просто не искам историята да се повтори. Ако ще го караш да ревнува, предпочитам да знам, защото съм убеден, че ако продължаваме така с теб, положението ми ще стане сериозно.
- Имаш предвид, че ще се влюбиш в мен? – та ние се познавахме едва от седмица.
- Учудваш ли се? Много странно. – усмихна се. – Но, да възможно е да се случи, затова исках да съм сигурен.
- Няма нищо между мен и Джъстин. Всичко приключи в мига, в който го хванах с Ейвъри в леглото ни. – отговорих със тон на сигурност в гласа си, макар че малка част от сърцето ми говореше друго. Игнорирах това разбира се и изцяло се посветих на прекрасния мъж, който стоеше пред мен. От днес нататък Джъстин определено е затворена страница в живота ми.