-ГНТ Рин-
Училищее~
Алармата ме събуди преди час.
Вече съм облечена с униформата, както обикновено и си взимам раницата, за да тръгна.
Колата трябваше да ме чака пред вратата.
Имаше кола, но не тази на шофьора.
Новата кола на Джънгкук, която той вероятно вече не смята за нова, беше пред нас и чакаше някой.
Мен?
Отидох до отворения прозорец.
Кук ме видя и се усмихна.
-Качвай се.-подкани ме.
-Всяка сутрин ли ще ме чакаш така?-попитах, намествайки се на съседната седалка.
-Всички трябва да знаят чия собственост си.-намигна ми и потегли.
-Собственост? Това не ми харесва. Не ти принадлежа.
-Хм...Добре. Харесва ми това, че продължаваш да се инатиш и упорстваш.
-Джънгкук...Ах..-отказах се да продължа.
-Хайде да не закъснееш.-спря колата.
-Аз? Ами ти?
-Няма да идвам първия час.
-И защо?
-Ми...Имаме математика. Мразя тази госпожа.
-Е и?
-За доброто на всички, няма да влизам в часа.
-Ще влезеш. Хайде идвай.-задърпах го.
-Рин! Казах ти, че няма да идвааам!-протестираше.
На практика бях слаба в ръцете. Попринцип не ме биваше в спорта.
Трябваше ми много късмет, за да спечеля тази битка със силата на мускулите, които аз нямам.
Просто го оставих и се спрях на едно място.
-Какво стана?-зачуди се.
-Ами щом не искаш да сме 45 минути заедно, не идвай.-скръстих ръце.
Щях да го победя с думи.
Знаех това, слаб е в изказванията.
Погледна ме супер странно от промяната в решението ми.
-Аз влизам. Чао.-врътнах се и тръгнах да вървя към училищните порти.
След няма и минута чух звука от заключване на кола и до мен вървеше самият Джънгкук.
-Нали нямаше да идваш?-подсмихнах се доволно.
-Така реших. Няма да стане на твоето-да си сама на чина.-направи се на сериозен.
-Мдобрее.-усмихнах се леко и влязохме.
~Края на часа по история~
-ГНТ Кук-
-И сегааа.. Имате проект за домашна. Знам, че сте много свободни и ужасно обичате предмета ми и реших, че малко разнообразие ще ви хареса. И да не ви хареса, няма значение........*бла* *бла* и още много *бла*-чувах от устата на госпожата.
История...Ъх.
Уникално много мразя този предмет. Не, че имам против историята, но...Това къде и кога ще ми трябва? Защо ми е да знам толкова подробности за вече умрели хора?
Знам кога е създадена Южна Корея и от кого нали? Стига ми толкова.
Сега се зачудих, защо изобщо съм тук.
Какво правя в този ужасен час?
О да...Рин е тук.. До мен..
Бях се загледал продължително в учителката и тя ме питаше нещо.
-Ъ?-премигнах няколко пъти, докато разбера какво става.
-Джънгкук...Реших, че веднъж ти не си отнесен в моят час. Повтарям за ваше величество: правите проектите по двойки, както стоите в училище.
-Аха.-кимнах бавно.
-Сега сте свободни.-каза, при биенето на звънеца.
Тръгнах да ставам, когато Рин ме дръпна, връщайки ме обратно на твърдия стол.
-Май не искаш да се отделям от теб, а?-усмихнах се.
-Това беше звънец за започване на другия час, който е литература, Кук. Не се превземай толкова.-намигна ми и се обърна напред.
Ооо, как така тази ни задържа през цялото междучасие??
Учителят по литература влезе и започна с новото произведение.
Литературата ми вървеше без да уча. Някак запомнях всичко, за разлика от историята.
Не знаех как Рин е добра във всичко.
Физическото не й е страст, но това не е толкова важно.
Останалите предмети...Ами...Справя се блестящо.
Това обяснява защо не излиза през уикендите по-далече от фитнеса.
Трябва да я разведря.
Има прекалено еднообразен живот.
Отново се бях унесъл.
Господина щракна с пръсти пред лицето ми. Вместо строгото изражение да е на лицето му, той отново беше засмян.
Това му харесвах.
-Джънгкук? Продължи моля.
Видях какво е писал на дъската, а Рин леко показа с пръст мястото в учебника.
Две думи и можех да продължа всичко.
Господина беше доволен, а аз се оттървах от мъмрене или лоша оценка.
Не, че го правеше, но сърказмът му понякога е ужасен.
~
Дойде очакваното голямо междучасие, в което можех да изляза от тази забутана стаичка.
Тръгнах към изхода, но видях, че годпожица Рин си стои на чина и продължава да пише съсредоточено в тетрадката.
-Часът свърши, Рини.-напомних й, облягайки се на стената.
-Знам това.-каза, без да отделя поглед и за миг от тетрадката.
Отидох до чина, надвесвайки се над Рин. Беше ми любопитно какво толкова пише, че не иска да излезе от стаята.
Тя скри с ръце тетрадката си и ме погледна намръщено.
-Няма да ми дадеш да видя?-учудих се леко.
-Отивай да ядеш. От тук ти чувам къркорещия стомах!-смени темата.
-Какво пишеш?-настоях.
-Нищо.-още криеше тетрадката и ме гледаше в очите.
-Има нещо. Или ще видя, или ще излезем от тук сега.
-Така ли?-повдигна вежда.-Така ли мислиш, че ще стане?
-Определено.-казах категорично.
-Мм да видим. Няма да ти покажа.-гледаше ме в очите.
-Мхм. Окей.-кимнах и я хванах през кръста, което я накара да стане от стола.
Улесни ме още повече по този начин. Преметнах я през рамо, а тя започна да вика.
Взех тетрадката със себе си и я изнесох от училище.
-Джеон Джънгкук! Пусни ме веднага!-протестираше, още на гърба ми.
-Тихо малко.-пуснах я и разгледах тетрадката.
Имаше рисунка на птица и до нея малките й. Беше много красиво.
-Дай ми я! Джеон! Дай ми тетрадката!-подскачаше около мен като малко дете.
-Защо просто не ми я показа? Красиво е.
-Просто ми я дай!-спря на едно място, заби погледа си в очите ми и скръсти ръце.
Беше толкова сладка, нищо че беше изнервена в този момент.
-Искаш ли си я?-усмихнах се и размахах предмета пред лицето й.
-Джънгкуккк!-развика се и започна да ме гони.
Имах голяма преднина, а и Рин не знаеше каква всъщност е целта ми.
Водех ни право до близкия парк, където се намираше красиво езеро с лебеди.
-Кукк!-настигна ме, но изражението й се промени щом видя къде сме.
-Ще я метна, защото не ми показа.-усмихнах се и заплашително размятах тетрадката над водата.
-Недей! Моля те!
-И какво ще ме накара да не го правя?-подсмихнах се.
-Няма да те погледна повече!-каза твърдо.
Не смятах, че за една тетрадка би казала такова нещо.
Напоследък се бяхме сближили и не исках да изгубя това.
-Няма да правиш повече така нали?
-Дай ми я да не се озовеш вътре.-свъси вежди, което ме накара да се засмея.
-Добре, добре. Ето.-дадох й, каквото искаше.
-Колко е часът?-попита.
-12:40?
-Закъсняваме!-извика и на бегом тръгна към училище.
Беше по-бърза от на отиване към парка.
-Какво толкова важно има? Един час по физика ще пропуснеш.-казах, докато вече вървяхме в коридора, който беше празен.
-Един час по физика? Ти луд ли си?! Никога не закъснявам!
-Вече го правиш.-извъртях очи.
•••
Хейо~
Не съм качвала скоро.
Не знам какво ми стана.. Съжалявам!🙏
Матурите ми не са оправдание.
Нещо напоследък блокирам и нда..
Мисля за други неща, които не ми оставят достатъчно време за фиковете.
Обещавам, че след матурите поне ще се опитам да продължа нормално с писането, както преди!🍭🙂😋
Искам мнения сега~
•••