Danger H.S.

Por didipepi

230K 11.3K 1.1K

- Пусни ме моля те не искам да съм тук! Изплака горкото момиче а момчето я погледна ядосъно. - Млъквай ти веч... Mais

Въведение
1 глава
2 Глава
4 Глава
5 Глава
6 Глава
7 Глава
8 Глава
9 Глава
10 Глава
11 Глава
12 Глава
13 Глава
14 Глава
15 Глава
16 Глава
17 Глава
Бележка
18 Глава
19 Глава
20 Глава
21 Глава
22 Глава
23 Глава
24 Глава
25 Глава
26 Глава
Бележка
27 Глава
28 Глава
29 Глава
30 Глава
Нова история
31 Глава
32 Глава
33 Глава
34 Глава
35 Глава
36 глава
37 глава
38 Глава
39 Глава
40
41 Глава
42 Глава

3 Глава

6.9K 307 23
Por didipepi

Запътих се към тях и когато видях приятелката си да седи изплашена между тях. Някакво момче с кафяви очи и кафява коса държеше силно китката и, а тя се дърпаше. Забелязах, че момчето гледа знака на китката и и се усмихваше самодоволно. Веднага отидох до Емма и застанах до нея хващайки другата и ръка. Погледнах към нея и и се усмихнах в знак, че всичко е наред, но когато видях сълзите и ужаса в очите и осъзнах, че има нещо найстина сериозно. При друго положение Емма няма да си мълчи и да гледа с страх щеше да откачи както винаги. Обърнах се към онзи който я държеше без да обръщам внимание на объркания поглед на брат ми, и останалите момчета който не познавах изглеждаха развеселени.
Стейс: Какво правиш? Пусни я веднага! Казах и издърпах Емма към себе си, но той нея пусна само се засмя.
- И коя си ти, че да ми казваш какво да правя?..приятелката ти ми принадлежи! Каза гледайки ме с зловеща усмивка. Какво по...да не би да е нейната половинка? Погледнах в ужас към Емма която плачеше и се дърпаше. Преди да имам възможността да кажа или направя нещо ръката ми бе издърпана от тази на Емма. Обърнах се и погледнах брат си който се опитваше да ме издърпа на далеч, но аз забих токчетата си в пода отказвайки да изляза. Зейн изглеждаше много притеснен.
Стейс: Пусни ме! Какво ти става?! Казах дърпайки се, а той изръмжа изглеждаше все едно му е лошо.
Но неми пука Емма има нужда от мен личи си, че не иска да остане с онзи тъпак. За нищо на света не бих я оставила с този перко.
Зейн: Мамка му идвай трябва да излезеш от тук бързо! Изсъска и ме прилепи до себе си като гърба ми докосваше гърдите му хвана ме силно през кръста и ме повдигна опитвайки се да ме изнесе отвън. Започнах да ритам с краката си и да се гърча в опит да се освободя. Усетих как горната част на роклята се измести и оголи ключицата ми, но не обърнах внимание. Зейн изпсува и опита да закрие кожата ми. А аз все още се съпротивлявах. Погледа ми попадна на момче с къдрава коса и зелени очи челюстта му се стегна и прикова очите си към гърдите ми. Мога да се закълна, че видях как нещо проблясва в очите му. Погледна за миг лицето ми и премести очите си върху Зейн ядоса се и издърпа Зейн което го накара да ме пусне и залитнах назад. Гледах ги уплашено останалите момчета следяха действията им, а аз се огледах за Емма, но нея и онова момче ги нямаше. Върнах погледа си върху Зейн и разяреното мусколесто момче. Хвана го за тениската и го повдигна гледайки го все едно ще го убие.
- ЗНАЕЛ СИ КЪДЕ Е ПРЕЗ ВСИЧКИ ТЕЗИ ГОДИНИ И НЕ СИ МИ КАЗАЛ?! ЩЕ ТЕ УБИЯ МАЛЙК! Изрева яростно къдравия и го удари силно с юмрук в лицето. Зейн  падна на пода, а аз се разплаках сърцето ми биеше силно. Панйкьосах се Зейн искаше да си тръгна значи ще избягам. Използвах момента, че никой не гледа и се затичах с всичка сила към вратата отваряйки. Обърнах се готова да тръгна когато се чу силен стон от болка чух че нечий стъпки се приближават и започнах да тичам надоло по улицата с всички сили. Сълзите се стичаха по лицето ми дишах учестено и едвам си поемах дъх, а болката в краката ми не улесняваше ситуацията проклети токчета. Продължавах да тичам и да се оглеждам на всякъде игнорирайки болката. Сърцето ми щеше да изкочи. Какво става по дяволите кой са тези. Стигнах до някаква задънена улица и спрях да тичам оглеждах се, но не виждах нищо от тъмнината.
Някой ме хвана в гръб и запуши устата ми. Ръцете бяха мъжки и груби, а човека миришеше ужасно. Започнах да викам и да се дърпам но от устата ми излизаха само приглушени звуци. Човека започна да целува врата ми и очите ми се разшириха и нови сълзи се стекоха по бузите ми. Забога какво се случва. За една вечер толкова много неприятностти. Вдигнах колянпто си и ритнах човека между краката той ме пусна и тръгнах да тичам, но онзи отново хвана ръката ми. Беше някакъв клошар. Удари ми шамар от който паднах на студената земя. Бузата ми гореше от шамара, но в момента имам по голям проблем. Онзи си лепна зловеща усмивка от която ми стана лошо.
- Много ще се забавляваме с теб кукличке!  Каза провлачено и се приближи до мен обкрачи ме и хвана ръцете ми, а аз се опитвах да го ударя или избутам от себе си, но не се получаваше.
Стейси: Моля те остави ме!  Проплаках въртеейки се а той се засмя.
- Много ще ти хареса хувавице ще видиш. Каза и започна да целува врата ми. Изпищях плачейки и се опитах да го бутна от себе си. Забога няма ли кой да ми помогне. Чуваха се нечий забързани  стъпки по земята и се развиках За помощ. От тъмнината излезе тялото на къдрокосия който удари Зей по рано. Но сега предпочитам него пред този извратеняк. Погледна ме за миг и след това върна погледа си към него и изръмжа. Вдигна черната си тениска и искара пистплет. Сърцето ми заби още по силно и започнах да треперя. Боже помогни ми в какво се забърках. Онзи извратеняк спря да целува врата ми и обърна глава към къдравия но все още седеше върху мен.
- Тя е моя куче! ще съжаляваш, че я докосна с жалките си ръце! Изрева и стисната челюст къдравия и насочи пистолета към човека върху мен. Чу се силен истрел и човека се струполи върху мен. Разширих очите си и извиках колкото имам глс треперейки неконтролируемо. Сърцето ми биеше силно плачех и виках опитвайки се да махна тялото на човека от мен. Онзи дойде и го издърпа от мен пускайки го на земята. Хвана ме през кръста ии ме изправи пред него аз се дърпах и продължавах да крещя и плача. Хвана ме силно за ръцете и ме прикова към студената Стена на уличката гледайки очите ми яростно.
- Престани да викаш! Каза раздразнено забога той уби човек а се държи все едно е нищо ще се побъркам.
Стейси: Уби гоо ти го уби забога! Извиках плачейки и треперейки. А той се исмя.
- Да убих го, а ако ти не млъкнеш ще направя нещо друго защото теб немога да те убия! Изсъска.
Стейси: Кой си ти? Какво искаш от мен? Пусни ме! Изплаках, а той ме погледна с самодоволна усмивка.
- Може би това ще даде отговор на въпросите ти. Каза и вдигна тениската си разкривайки знака на ключицата си досущ като моя. Не не не неможе да бъде. Ужасения ми поглед попадна на голямото петно от кръв на червената ми рокля и ми стана лошо. Отпуснах се в ръцете на къдравия. Преди да затворя очи усетих как ръцете му вдигнаха тялото ми.

Continuar a ler

Também vai Gostar

79.6K 4.8K 49
Хората сме устроени така, че да възприемаме различията си, нали? 03.15.22г. - #1 in jeon 12.22.19г. - #1 in kim 12.30.19г. - #1 in taekook 01.02.20г...
4.4M 24.1K 10
Адам Эддингтон - молод, богат, успешен и невероятно красив. Девушки готовы пойти на все, чтобы оказаться рядом с ним. Однако любые отношения с женщи...