Гл. Т. На Джаксън
- Джей, трябва да видиш това! - Катрин се хвърли върху мен кикотейки се. Избутах я, от което тя остана недоволна, но не каза нищо по въпроса. - Знаеш за бащата на една от старите ти приятелки - Бела, нали? - Кимнах и я изгледах подозрително. - Джесика малко се е позабавлявала! - Тя се изкикоти още веднъж и ми пусна някакъв клип на телефона си. Внимателно го изгледах и не можех да повярвам. Тя се усмихваше. Джес запали цяло имение, в което живееше цяло семейство и се усмихваше. - Забавно, нали? Жалко, че майката и Бела липсваха! - Тя издаде долната си устна напред в тъжна физиономия, но после пак се усмихна. - А ето това наистина ще ти хареса. - Кат плъзна пръста си по екрана и ми показа една снимка, на която ясно се виждаше как Джес стреля по едно момче. - А пък това е велико. - Хванах ръката й и махнах телефона от погледа си.
- Катрин, какво искаш?
- Писна ми този въпрос, Джей! Отмъщение!
- Не ти ли писна от мен?
- Не ставай глупав! Минаха само четири месеца. Разбрах се с Виктория да те държа една година. - На лицето й се появи подла усмивка. Толкова много я мразех.
- Виктория ще каже на Джесика! - Тя се засмя подигравателно.
- Скъпи, Вик в момента е в града, а не й е споменала нищо. Всеки иска да остане жив.
- Тя не знае ли, че ти няма да я убиеш?
- Откъде си толкова сигурен?
- Защ....
- Г - це Катрин, намерихме момичето. - Един от членовете ни прекъсна. Катрин веднага се усмихна. За кое момиче ставаше дума?
- Ей сега идвам, захарче! - Отговори момичето пред мен. Момчето кимна и излезе затваряйки вратата. Въпросителния ми поглед се заби в нейния. - Много ти е любопитно, нали? - Тя се изкикоти. - Джес не спази правилата на сделката. И аз няма да го направя. - Замислих се малко. Тя стоеше пред мен с лукава усмивка и чакаше фурната ми да загрее.
- Дел!
- Браво Покахонтас! - Тя запляска с ръце демонстративно. - Не мислех, че ще ти отнеме толкова много време.
- Какво ще й направиш?
- Ще й опека кифлички! Ще я измъчвам и убия естествено! - Катрин приличаше толкова много на Джесика. Използва същите изречения. Същите навици. Ето защо съм я харесвал преди. - Както и да е! Трябва да тръгвам! Много любов! - Тя ми прати въздушна целувка и излезе от стаята. Седнах на огромното, меко легло и въздъхнах. Джесика беше много зле. Няма как да издържи още осем месеца. А и Дел не може да умре. Заради нея сега съм тук. Положихме толкова много усилия и накрая просто да я убият? Трябва да измисля нещо. Но какво по дяволите? Не мога да направя нищо тук! Отпуснах се върху леглото. Исках да изкрещя, да убия Катрин и да отида при любовта на живота ми. Защо всичко винаги се усложнява? Мамка му!
Гл. Т. На Виктория
Поканих Нейт вътре. Настани се върху дивана, а аз седнах до него. Той беше при Катрин. Запознахме се, когато тя ме заплашваше. Дали е видял нещо?
- Не знаех, че Джулия говори за теб.
- Джулия? - Попитах въпросително.
- Да, приятел съм на Джесика и исках да говорим за нея, понеже разбрах, че ти е много... вярна. Така да го кажем.
- Чак пък така! Помогнала ми е няколко пъти, но пък щеше да ме убие още толкова, така че. - Вдигнах рамене.
- Това момиче, Катрин! - Не посмях да издишам насъбралия се в тялото ми въздух. - Тя е същия човек, за който ми разказа Джесика, нали? - Не казах нищо. - Знам, че си участвала в плана. Знам, че знаеш, че Катрин е жива, но го криеш. Защо? - Стоях вцепенена. Какво да му кажа? Не исках да умирам... но Джесика е моя приятелка и ме спаси. Може Катрин да не заподозре нищо, нали? Аз ще съм извън града, а и Нейт все пак беше там и може да е видял нещо.
- Виж, Нейтън трябва да ти кажа нещо много важно.
- Слушам!
- Джаксън е жив!
- Хъъ?
- Катрин го крие. Той беше зад онази желязна врата пред, която говорихме. Не можех да кажа на Джес. Тя ще ме убие! Не искам да съм мъртва.
- Добре успокой се! - Той ме придърпа в прегръдките си. Чак когато видях мокрото петно на тениската му осъзнах, че съм се разплакала.
- Какво ще правя сега?
- Тя няма откъде да знае, че си ми казала.
- Никой не може да я заблуди Нейт! Тя е пратила някой да ме наглежда. Сигурна съм!
- Джесика я е заблудила с бомбата.
- Тя не умря, нали? - Казах аз.
- Но все пак беше заблудена. Сигурен съм, че никой не те наглежда. Тя знае, че няма да се изтърсиш пред Джес, защото е сигурна, че те е сплашила. Ще се направя, че не те познавам и съм го видял докато съм бил в тях. - Каза ми той утешително. Беше някак толкова организирано.
- Няпомня ми на Джесика. Това как си толкова уверен в плана си.
- Тя е виновна за това. Толкова много години да си най - добър приятел на такава откачалка. Няма как да не те зарази с нещо. - Той се засмя леко.
- Какъв е плана, все пак?
- Не знам. Ще го измисля. Единственото, в което съм сигурен е, че ще се състои другия уикенд.
Гл. Т. На Джесика
Вървях ядосано към Хектор. Исках да пръсна мозъка на някой. Не ми се караше, затова бях пеша. Сложих цигара между устните ми и бръкнах в джоба на коженото ми яке. Къде по дяволите ми е запалката? Оу да! Цапардосах се. Сега пък трябва да си купувам нова запалка заради онзи задник. Тъкмо пъхах цигара в малката, картонена кутийка, когато се блъснах в някого.
- Внимавай къде вървиш! - Заядох се и се срещнах с чифт топли очи. - Пак ти?
- Всъщност идвах към вас.
- Хммм... сега медал ли да ти дам? - Попитах грубо русокоското.
- Исках да се обзаложим.
- За какво? - Попитах вече малко по - заинтригувана.
- Хана ще ми дойде на гости. - Завъртях очи. Хана беше една от малкото приятелки на Ерик.
- Ииии?
- Тя трябва да разбере, че живота ми е супер. Също така иска да те види.
- Карай по същество, защото имам работа! - Подканих, тона ми увеличавайки силноста си.
- Два дни ще се преструваш на старата Джесика. Само два дни, докато тя е тук.
- Какво ще спечеля аз?
- Познавам един човек, който продава най - добрата дрога в съседния град. Ще ти дам колкото поискаш от нея. Безплатно! Но е много скъпа затова ти ще си старата Джес и когато никой на те гледа. Тоест два дни без грим, секс, дрога, цигари, черни и къси др...
- Схванах! А ако загубя?
- Ще отидеш на психолог и той ще ти помогне! - Завъртях очи за пореден път. Изгледах подадената към мен ръка. Това беше добро предложение. Защо пък не? Усмихнах се и стиснах крайника на Ерик. - Играта започва от днес в полунощ!
- Но....
- Стиснахме си ръцете. Край!
- Ясно! Сега се разкарай!- Той се намуси, но се отмести от пътя ми.
- А да. Нямаш право да казваш на никого за облога.
- Ще млъкнеш ли най накрая? - Провикнах се и продължих напред.
Набирах номера на Лекси за пореден път.
- Хей, муцка! - Каза сладко.
- Лекси, защо не ми вдигаш телефона? - Почти изкрещях.
- Бях малко заета.
- И МЕ ОСТАВИ ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМ? - Развиках се.
- Добре де! Извинявай! Нали не ми се сърдиш? - Изпуфтях. Тя продължи да говори с онзи сладък, бебешки глас. - Мола те не ми се сълди!
- Къде си? - Попитах мило.
- Йей! - Завъртях очи и се усмихнах. - Със Стейси си говорим. В бараката ти сме.
- Идвам!
Потърках носа си доволно и се усмихнах. Имах време до полунощ, така че....
- Виж сега! Много те обичам. Направо съм влюбена в теб! - Изкрещя Лекси и ме целуна. Аз отвърнах като задълбочих целувката, а Стейс не спря да се хили. И трите вече бяхме пияни и надрусани. Отдръпнах се от момичето, което вече беше седнало в скута ми и отново отпих от бутилката с водка в ръката си.
- Някой иска ли или да се забавлявам сама? - Попита Стейс държаща свита цигара високо във въздуха.
- Аз искам! - Двете с Лекси вдигнахме ръце, като ученички, на които учителя е задал поредния досаден въпрос. Стейси показа широка усмивка и ни подаде по една необикновена цигара. Лекси извади запалката си и запали нейната, а после и моята. Дръпнах си. След около минута момичето в мен се засмя и издиша облак от пушек върху лицето ми. Аз се усмихнах палаво, а тя отново сля устните ни.
- Хей! Не ме оставяйте назад! - Извика недоволно Стейси, отдели ни и ме целуна. Лекси се засмя и обърна главата на Стейси към себе си, забивайки устните си в нейните. Засмях се и отново дръпнах от свитата цигара.
ТАЗИ ГЛАВА Е ПЪЛЕН БОКЛУК 😡😤
~ Съжалявам за правописните грешки! 😩
» Коментари! 😎
* Лов ю 💝💝💝💝
& Бабая Папая 😊