*Гледна точка Хари*
Пътувах вече 4 часа и чувствах ума си замъглен, а клепачите започваха да ми натежават. Май не беше добра идея да тръгна по средата на нощта, разполагайки само с няколко мизерни часа сън. Добрата новина беше, че слънцето започваше да се показва над хоризонта и вече не шофирах в пълен мрак. А и вече бях прекосил щата, оставаше само да премина през Вашингтон и Пенсилвания и щях да се намирам в щата Ню Йорк. Знаех, че този уикенд Аби ще пътува до дома си, защото в неделя майка и' имаше рожден ден.
След още няколко часа път спрях за почивка. Погледнах картата, която бях купил от една бензиностанция- намирах се в Бедфорд, в началото на Пенсилвания. По моите изчисления щеше да ми отнеме цял ден, за да стигна го другия край щата. Чак утре щях да съм в Ню Йорк. Как така се бях забъркал в тази каша, без да дообмисля плана си...
- Извинете!- веднага извиках, щом видях едно чернокосо момиче да приближава паркинга, на който бях спрял.
Момичето се сепна, но щом ме видя, ме дари с любезна усмивка и кимна.
- Срещали ли сме се преди? Изглеждаш ми много познат отнякъде...
Запазих спокойствие и поклатих отрицателно глава. На главата си носех шапка, която да прикрие косата ми, а също така имах и очила, които да скрият погледа ми.
- Случайно да знаеш най- прекия маршрут към Ню Йорк? Трябва да стигна много бързо, а не познавам градовете.
Чернокоската се замисли за миг, след което опули очи насреща ми и лукава усмивка се прокара по бледото и' лице.
- Защо да ти кажа...като мога да ти покажа!- повдигнах въпросително вежди, след което тя продължи.- Моля те, моля те, моля те, вземи ме с теб!
- Изключено!- отсякох без да се замисля. Да прибера някоя си странница от пътя и да я мъкна с мен през целия щат...
- Хайде де, винаги съм искала да прекося Пенсилвания с кола. Ще е толкова забавно!
- А после как ще се върнеш?
- Ще си хвана автобус...
Не. Нямаше начин да го направя. Невъзможно.
- На колко години си изобщо?
- Седемнайсет.
- Та ти дори не си пълнолетна!
- Е, живея с баба си, а тя е глуха и почти сляпа, така че няма да забележи.
Това девойче беше лудо.
- Дори не ме познаваш, не те ли е страх, че мога да се окажа сериен убиец?
- Сериините убийци не се губят и не питат случайни момичнеца за пътя.
- Откъде знаеш?
- Гледам много филми.
Разтърках слепоочията си, изтощен.
- Нали знаеш, че мога да питам и някой друг за пътя?
- Но аз не ти предлагам само упътване, а и приятна компания! Хайде де, ще е забавно...
Понечих да се кача в колата и да си тръгна, когато тя ме дръпна за ръкава и ме накара да се обърна.
- Ще ме вземеш с теб. Иначе ще трябва да даваш обяснения на всички за това, защо си избягал от хотела по средата на турнето си и отчаяно си искал да стигнеш до Ню Йорк. Няма да е приятно, нали Хари Стайлс?
Изпсувах тихо, а непознатата се усмихна широко.
- Между другото, името ми е Елида.
*два часа по- късно*
- ... И тогава той ми каза "ако не млъкнеш, по-добре не ме търси следващия път"...Та аз, разбира се, не млъкнах, и после той скъса с мен и даже блокира номера ми. И така приключих деветата си връзка. Не знам какво се обърква всеки път, аз просто разговарям с момчетата, но те сякаш не ме слушат. Понякога си мисля, че говоря прекалено много...Но, така де, това няма как да е вярно. Сигурна съм, че просто винаги успявам да намеря най- големите задници. О, изчакай да ти разкажа и за момчето, което почти ми стана гадже!
Искаше ми се да забия главата си в кормилото и да я блъскам в него, докато черепът ми се пропука. Бях готов на всичко, само и само да спра да слушам безкрайните истории на Елида.
- Хари, добре ли си? Изглеждаш, все едно всеки момент ще повърнеш. Да ти дам ли нещо- вода, кола, сода...
- А може ли да ми дадеш една туба с белина...моля?
Тя задържа погледа си върху мен за няколко секунди, след което избухна в смях.
- Ама че си шегаджия! Сега разбирам, защо милиони момичета са така хлътнали по теб. С това чувство за хумор...е, може би блестящите рубинени очи и щоколадовите къдрици също помагат донякъде. Като казах шоколад- имах едно гадже, което беше алергично и един път му взех голям шоколадов Дядо Коледа, след което той-
- Виж, Елида-
- О, казвай ми Ел! Или Ели...а може и Лида, но и Елида върши работа.
Преброих до десет, колкото да не си изпусна нервите, след което продължих:
- Виж, Елида, когато се съгласих да те взема и ти се натика в колата ми без да чакаш втора покана, не вярвах, че само за два часа можеш да ми надуеш главата. Не искам да съм груб, но ако не млъкнеш, още сега ще те сваля на пътя и ще ти се наложи да бягаш до най- близката автогара. Разбрахме ли се?
Елида се усмихна и кимна енергично като малко дете, което се е нагълтало с прекалено много бонбони. След това прокара палеца и показалеца на лявата си ръка по устните си, все едно ги закопчава с цип, а след това изимитира заключване. Смъкна своя прозорец и се направи, че хвърля ключа на пътя. Най- накрая се кротна на седалката си и притвори очи. Аз въздишах облекчено и реших да пусна радиото.
Разбира се, спокойствието траеше не повече от пет минути. Скоро момичето започна да сменя радио станциите и ту усилваше, ту намаляше звука. Щом се спря на определена песен, я остави да върви, но за сметка на това тя запя. И не, това не беше един от онези моменти, в които се оказва, че мистериозното момиче има ангелски глас. Звукът, които излезе от устните на чернокоската, беше смесица между рев на умираща котка и виене на чакал.
- Елида! Казах ти да не говориш!
Изведнъж тя млъкна отново, а аз реших да спра радиото за доброто и на двама ни. С периферното си зрение забелязах, че тя се отпуска на седалката си и извръща глава на другата страна. Страхотно, най- накрая реши да спи. Нямах търпение най- после да пътувам в пълна тишина и сп-
- А защо всъщност отиваш в Ню Йорк?
Брой до десет. Дишай. Издишай. Дишай. Издишай.
*Бележка от автора*
Спокойно, не скачайте на бой на Елида, тя няма да стане гадже на Хари или нещо такова, просто бях в настроение за нов герой :ддд Знам, че очаквахте вече да срещна Хари и Аби, но имайте търпение, заклевам се, че знам какво правя...през повечето време.
Ако искате нова глава по- скоро, гласувайте и коментирайте, бъдете активни читатели!
Благодаря ви, обичам ви!❤️❤️❤️