Епилог

2.6K 397 161
                                    

*Гледна точка Аби*

~ 8 месеца по- късно ~

Препусках по оживените улици на Ню Йорк, опитваща се да избегна нежелан сблъсък в гърба на някой непознат. Токчетата ми тракаха по асфалта, а косата ми се развяваше и пречеше да виждам.

Само още две пресечки.

Чу се клаксон на кола и аз бързо отскочих встрани, преди превозното средство да е минало през локвата вода и да ме е изцапало. Но по- важното бе да пазя огромната бяла кутия с бледорозова панделка в ръцете си. Едвам я удържах, ако я изпуснех, всичко щеше да пропадне. Погледът ми се спря върху картичката, прикрепена за единия край на панделката.

•Бутик за сватбени рокли "Марийна"•

Чух телефонът ми да звъни от вътрешността на чантата ми и с цялата предпазливост, на която бях способна, се пресегнах и го извадих. Прочетох името на Елида, изписано на екрана.

- Ало?

- Аби, къде си? Всички те чакаме, а без теб няма как да има сватба все пак...

- Знам, просто фризьорът се позабави с прическата ми и трябваше буквално да тичам до бутика, за да взема роклята навреме.

- Просто побързай, всички сме на тръни.

Само още една пресечка...

Позволих си да отдъхна и забавя ход, щом очите ми намериха високата камбанария на църквата. Забелязах отпред да се трупат гости, облечени в изискани дрехи, които вече несъмнено се чудеха защо церемонията се бави.

Влязох незабелязано през задния вход и се запрепъвах по лабиринта от коридори. Най- накрая намерих стаята, пригодена за съблекалня на булка, и се шмугнах вътре, където намерих приятелките си. Усмихнах им се окуражително и заявих:

- Нека шоуто да започне...

*Гледна точка Хари*

Гостите вече бяха насядали по местата си на редиците от пейки, сега украсени с панделки и цветя, за да изглеждат по- празнично. За стотен път проверих дали кутийката с пръстените е още в джоба на черните ми панталони, след което пооправих вратовръзката си.

Шаферките вече се нареждаха от едната страна на подиума, всички в дълги сатенени рокли в прасковен цвят. Свещеникът разгръщаше една от книгите пред себе си, търсейки обичайната реч. Стомахът ми се бе превърнал в кълбо от нерви, а прасенцето Найл вече се мяташе нетърпеливо в ръцете ми.

Fake IdentityWhere stories live. Discover now