Страх ме беше.Няма какво да се правя на смела,признавам си,че никога през живота ми не ме е било повече страх,както в момента.Пред мен имаше 4-ма психопати,на които кой знае какво им минаваше през главата.
Чакай,чакай,чакай...Защо 4?Къде беше петия?Сякаш усетих погледа му жигосан на гърба ми.Какво беше по-страшно от убийци срещу теб?Убийци зад теб!Тези поне ги виждах,а онзи не можех.Не смеех и да се обърна.
-Каква си красавица,обаче...-каза единия.По-скоро приличаше на момче,а не на страшен убиец.Косата му беше мръсна и руса и прекалено дълга,беше мършав на вид,с малка уста и огромни черни очи.Определено очите му бяха най-стряскащото нещо в него.
-Да не си посмял,Адам!-каза приятелят ми от бара.-Пръв ще и се насладя аз.Миналия път я изпуснах,а сега нямам намерение да чакам.-след тези си думи се наведе и залепи мокра целувка на бузата ми.
Идеше ми да повърна от отвращение и в същото време да се ракрещя от ужас.Не знаех кое преобладава в момента.Май беше отвращението.
Опитах се да се отскубна от ръцете му,които ме стискаха за лактите,но той затегна още повече хватката си.
-Няма да ви доставя шибаното удоволствие да се гаврите с мен.-успях да изкрещя,въпреки страха.Можеше и да ме е страх,но гордостта винаги си намираше път.
-Ще умреш в тази стая,Кейтлин и да искаш и да не искаш.Никой не те пита.-разсмя се един друг,който беше много висок.А,смехът му беше толкова силен,че изпълни цялата стая и имах чувството,че тъпънчетата ми ще се пръснат.Или,беше това,или нервите ми бяха опънати до краен предел.По-скоро второто.
Четвъртия,който също беше русоляв и беше стар и целия в татуси.С някаква отвратителна бенка на лицето се приближи до мен.Божичко само при вида му ми идеше да повърна,а,когато залепи огромната си длан на гърдите ми,едвам се сдържах да не повърна.
-О,миличката...Сърцето и бие до пръсване.
Иззад мен се подаде петият.Беше млад,на около 25.Доста интересна възраст,за да се превърнеш в психопат.И,изглеждаше добре.Не беше нито висок,нито нисък.Нито прекалено мускулест,нито кльощав.Но,сякаш изпълваше малката стаичка.
-Пусни я Бен.-каза той на познайника от бара.Доста очудващо,но факт.Той ме пусна.
Отстъпих няколко крачки назад и се блъснах във вратата.Глухият звук изпълни стаята като ехо.Очите ми бяха толкова разширени от страх,че имах чувството,че ще изскочат,а сърцето ми туптеше все едно бягах 10 километров маратон.
Този,който накара Бен да ме пусне пристъпи към мен.
-Не се доближавай!-казах с изнемощял глас и вдигнах ръце пред себе си.
-Не си в положение да раздаваш заповеди,бонбонче.-каза той и направи още една крачка.
-Само ти ли ще се забавляваш,Мат?-попита Бен.-Няма ли да си я разделим?
-Ще си я разделим,разбира се,Бен.-каза Мат и пристъпи още една крачка.Протегна ръка и я постави отстрани на главата ми до стената,после притисна тялото си в моето.-Но,аз ще кажа кога.
Мислите ми буквално изхвърчаха от главата ми.
-Моля те,моля те,моля те,остави ме.-ракрещях се.Бях на ръба да припадна,да се разплача,да не спра да крещя.
-Искаш да те оставя на тях ли,сладурче?-прошепна той в ухото ми.-И,двамата знаем,че не искаш.
*Гледна точка на Хари*
След като часът свърши хукнах към отделение С.Нямах представа къде са оставили Кейти.Трябваше,обаче да я намеря.Тя беше глупачка,да,в това нямаше съмнение.Хвърляше се в огромна опасност,само защото беше любопитна.Това не само я правеше идиотка,ами направо я правеше и чисто откачена.
Завих по един от коридорите,в опит да намеря Алекс или Анди,за да ги питам къде е.След още един завой ги открих.Бяха седнали на пода пред "залата с откачалките",както я наричах аз.
-Какво правите тук?-попитах объркано.И,двамата скочиха на крака едновременно.
-Харис ни накара да стоим тук.-каза Анди с извинително изражение.
-Защо?А,къде е Ес?Искам да говоря с нея.
-Тя каза,че ти се извинява за шамара.-едва проговори Анди.-Мисля,че няма да можеш да говориш повече с нея.
-Как така?-недоумявах какво се опитвале да ми каже.Да не би да...О,не.Нямаше начин.Не,не.-Къде е тя?
Бях посрещнат от споглеждане и мълчание.
-Къде е тя?-повторих по-силно.
-Вътре.-каза Алекс.
Като потвърждение на думите му от вътре се разнесоха крясъци и гласът и изпълни тишината в коридора.
-Моля те,моля те,моля те,остави ме!-изкрещя.
*Гледна точка на Кейтлин*
-Не ми правете нищо,моля ви.-казах с изнемощял от страха глас.
-Да ти приличаме на хора,които ще изпълнят желанията ти?-попита Адам.
-Моля ви,ако...ако оцелея тази нощ ще ме пуснат и ще ви помогна да избягате.
-Толкова си красива,че съм готов да ти повярвам.-каза ухилено Адам.-Обаче,миличка,от повече време сме тук и знаем как стоят нещата.
Ох,мамка му.Трябваше да има начин да се измъкна или да ги убедя да ме пуснат.Трябваше да има проклет начин.
-Хайде да започваме.Отегчих се от толкова преговори.-заговори високия и се отблъсна от стената,на която се бе подпрял.-Все пак нямаме цяла седмица,имаме по-малко от 24 часа,а сме петима.Как ще си я поделим?
-Не бързай,Патрик.-каза Адам.-Не искаш ли първо да и се насладим по друг начин?
-Ти,какво?Искаш да чукаш или да убиваш?-сопна му се Мат.Интересно беше,че излиза точно от неговата уста,като се има напредвид как се беше залепил за мен.
Въздъхнах дълбоко и избутах психопата от себе си.Страх не страх,не можех да стоя така приклещена между него и вратата.Той залитна назад,но се ухили още.повече.
-Най-накрая показа малко характер.-каза Адам.
-Няма ли начин да се разберем?Да решим нещо?Някакъв компромис?-започвах да губя вяра.За Бога,та аз преговарях с престъпници психопати!
-Не.-отсече категорично той.
-И,какво сега?-попита високия.-Кой ще намаже пръв?
-Аз.-каза Адам.-И,не,не ми пука кога си си я заплюл Бен,ако не се докопам до нея ще ви избия вас.
След тези си думи се обърна и се запъти към срещуположния край на стаята.Имале някаква маса.Взе тиксо,въже и нож.Затъкна ножа в колана на панталоните си и се запъти с мазна усмивка на лице.
Толкова бях уплашена,че в първия момент не успях да реагирам.Изобщо не можех да се сетя какво прави.Но,когато ме стовари върху стола и високия и Мат ме хванаха за ръцете се усетих,че нещата не вървяха на добре.
Адам разпъна въжето и завърза ръцете ми отзад на гърба.Не спирах да се усуквам,да ритам,да се бутам,но без успех.После завърза и краката ми за стола.
Разкрещях се,когато извади ножа от колана си.Но,миг по-късно спрях да крещя.Онзи стария хвана косата ми в юмрука си и дръпна главата ми рязко назад.
-Ш-ш-шт,принцесо...
**********
Здравейте 💖💖💖💖💖.
Надявам се главата да ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 💚