Гл.точка на Скарлет:
Решението ми беше крайно и знаех че връщане назад няма. Исках да знам всичко свързано с баща ми и този бизнес. Вече бяхме на самолета и чаках историята да започне отначало. Джъстин седна срещу мен и отпи от чашата си.
-Баща ти е по дълго от мен в този бизнес. Има много клиенти и развива бизнеси различни от моите. Вижда ли сме се веднъж или два пъти.-обясни и се облегна назад. -Отвлякох те, защото той се опита да ме убие. Не знам защо и държа да разбера.
-Искал е да те убие?-попитах невярващо.
-Да и то не веднъж. Когато те отвлякох, реших че ти може би знаеш....
-Но аз не знам нищо.-прекъснах го.
-И това ми стана ясно. Има ли друго, което искаш да знаеш?-попита ме и усмивка се настани на лицето му.
Въздъхнах и скръстих ръце.
-Как да съм сигурна, че казваш истината?
-Нямам причина да те лъжа, а и пътуваме към място, което ще ти докаже всичко.-отвърна сухо.
-Къде отиваме?-попитах все още объркана. Всичко което казваше ли бе истина? Баща ми наистина ли бе толкова лош човек?
-Лос Анджелис. Градът на курвите и дрогата.-обясни и си наля още една чаша с някакъв алкохол. -Ще ти докажа, че на баща ти не му пука за теб.
- Може да е всякакъв, но винаги го е било грижа за мен.-исумтях.
-Грешиш и ще ти го докажа.
-Защо се държиш така?-повиших тон. Гневът в мен бе започнал да се надига и бях готова да кажа всичко. -Защо си мислиш, че на него не му пука? Не всички са като теб. Не способни да обичат.
-Внимавай, какво говориш. Навлизаш в опасна тема и ще си го изпросиш.-заплахата в гласът му ме спря за момент, но ядът ми бе по силен.
- Иначе какво? Ще ме убиеш? Давай и без това си страхливец.-отвърнах с презрение.
За части от секундата всичко се промени. Чашата която държеше беше разбита в пода, а той се намираше плътно пред мен. Дадох назад и усетих стената.
-Дръж си езика зад зъбите, за да не го отрежа.-изсъска и сложи ръката си на вратът ми.
-Защо си такъв? Защо се държиш така с всички? Та дори и с майка си? Чух разговора ви,на говори и куп неща.-исумтях и хватката му стана още по силна.
-Защо съм какъв?-повиши глас. Беше ядосан и то много, но точно в този момент нямаше да отстъпя. -Какъв съм? Кажи....
-Чудовище. Държиш се като чудовище.-изсъсках. -Защо не се извини на майка си?
-Да се извиня? Защо да се извинявам за чудовището което съм? Никой не ми се извини за дето ме превърна в такова.-изплю и се отдръпна. -И не забравяй.... Баща ти е същото чудовище като мен.
Тръгна на някъде и ме остави сама. Думите му режеха като остриета и се повтаряха отново и отново. Бях ядосана на него, на баща ми на всички...... Взех първото шише което видях и го разбих в земята. След това и друго и после още едно. Мятах и чупех всичко , което ми се изпречеше напътя. Една сълза се спусна по лицето ми и не издържах. Свлякох се на земята, а сълзите ми отново потекоха с пълна сила. Само че този път беше различно. Плачех от яд. Плачех защото бях играчка на този отвратителен човек. Плачех защото баща ми ме бе лъгал през цялото време. Исках да ги заболи да страдат. Мамка му искаше ми се да почувстват поне част от болката, която изпитах до тук.
Свих се на земята и затворих очи. Умората взе предел и всичката болка изчезна.
………………………
-Ставай те време е да тръгваме.-дебел мъжки глас прозвуча около мен и ме накара да отворя очи. Отне ми време докато се съвзема главата ме болеше и ръцете също.
Премигнах няколко пъти и се изправих на крака. Главата ми се въртеше и на няколко пъти щях да падна, но горилата зад мен не ми позволи.
Настаних се в поредната кола и зачаках да тръгнем на където и да е..... Не знам какво ще ми показва нито защо съм му. Но и вече няма значение.
Пътят се оказа малко по дълг от колкото очаквах, но пристигнах ме сравнително бързо. Пред мен се показа огромен склад и горилата ме задърпа навътре. Вървях ме известно време и Джъстин най-накрая се появи заедно с Дерек.
-Седни.-заповяда.
Огледах се няколко пъти и просто седнах на стола.
-Това е всичко което имам за баща ти. Информация, документи всичко.-подхвърли ми ги и ми направи знак да ги разгледам.
Въздъхнах и отворих първата папка. В нея беше началото. Абсолютно всичко което бе направил. Всички сделки, убийства. Всичко. Има различни самоличности и паспорти, за да избяга ако се наложи. Премигнах няколко пъти в опит да задържа бурята, която се надигаше в мен. Стиснах папката и я хвърлих възможно най-далеч от себе си.
-Майка ми знае ли.... За всичко това.-размахах ръце.
-Това би трябвало да ти даде останалите отговори.-обясни и подхвърли и другата папка.
Хвърлих му последен поглед и се съсредоточих върху четивото пред себе си. Прочетох първата страница отново и отново. Главата ми не го побираше. Всички са знае ли за бизнеса на татко. Дори Кевин. Нещо в главата ми прещрака и изведнъж всичко ми се изясни. Ето защо беше бясна заради раздялата ми с Кевин. Искали са брак по сметка само че аз съм объркала всичко. Господи каква глупачка съм била! Всички са ми се подигравали отстрани. Изправих се и хвърлих всичко.
Главата ми се замая целият ми сват се срина. Всичко е било просто лъжа. Една огромна шибана лъжа. Подяволите целият ми живот е една лъжа. Прокарах пръсти през косата си и се вгледах в човека предоставил ми всичко. Сега си спомних думите му в началото. Той ми каза че ще ме съсипе и успя. Нямам нищо.
-Сега доволен ли си?-исумтях. Тръгнах към него с бавни крачки гледайки го право в очите. - Нямам нищо. Целият ми живот е шибан и преебан. Съсипа ме първо физически, а сега и емоционално.-продължих стискайки зъби. Очите ми се напълниха със сълзи, но нямаше да ги пусна. Не и сега.
-Значи все пак помниш.-подсмихна се и пъхна ръце в джобовете си. - Имам предложение за теб.....