~~В понеделник~~
Станах с огромно нежелание от леглото си и отидох в банята. Взех си душ, измих си лицето и зъбите и отидох да закуся. Направих си зърнена закуска и седнах на един от столовете, разположени до бар плота.
-Днес ще закъснеем. - каза майка ми. Не се учудвах. Преди да се преместим тук, родителите ми често ме оставяха на леля ми Алис.
-Добре. - отвърнах аз и продължих да си ям закуската.
-Чао, слънчице. Ние тръгваме. - баща ми ме целуна по бузата и с мама се запътиха към входната врата. Изядох си закуската и излязох от нас.
-Джунгкук! - викнах му и се затичах към него. Целунах го по бузата и го прегърнах.
-Здравей. - той отвърна на прегръдката ми. - Готова да тръгваме? - попита той, а аз кимнах.
~~Пред академията~~
Когато пристигнахме, момичетата ги нямаше. Казаха ми, че ще ходят някъде с родителите си. Влязохме вътре, взехме си нещата от шкафчетата и се запътихме към класната стая. Седях си спокойно до прозореца, когато някой извика името ми.
-Ей, Скайлър. - това беше един мой съученик, но бях забравила името му.
-Да?
-Надявам си че си запомнила името ми-Мин Ки. - тогава ми светна.
-Да, сетих се. - усмихнах му се.
-Исках да те попитам, дали искаш да излезеш с мен? - когато Мин Ки попита това, за секунда се вцепених. Какво изобщо си мислеше пък този?! Знае, че Джунгкук ми е гадже. Или се преструваше, че не знае?
-Ъм, всъщност...- в този момент се появи Куки.
-Здрасти, Мин. - Джунгкук го поздрави. - Какво става тук? - попита той с усмивка на лицето.
-Нищо. Просто ѝ казвах едно "здрасти" и това е. - Мин Ки току-що излъга. - Както и да е. Аз се връщам на мястото си. - Мин се върна на мястото си, след което и ние го сторихме и така часът започна.
През тези 40 минути, имах чувството, че ме измъчваха. Беше трудно и много скучно. Нямах търпение да завърша тук, но уви, учебната година едва започна. Докато учителят пишеше на дъската, аз гледах през прозореца как есенните листа падат. Съвсем скоро нямаше да остане нито едно. Часът свърши и беше време да се отправяме към другия кабинет.
~~На обяд~~
Понеже днес момичетата ги нямаше, и не исках да седя сама, се отправих към Джунгкук и приятелите му.
-Ъм, Джунгкук? - когато извиках името му, той стана от стола си.
-Да? Какво мога да сторя за момичето си? - той току-що ме нарече "неговото момиче".
-Ами, тъй като днес момичетата ги няма, се чудех дали мога да седна при вас. Мразя да седя сама.
-Да, разбира се. - Джунгкук седна на мястото си и потупа скута си. - Седни.
-В скута ти?
-Да. Както виждаш, всички столове са заети.
Не мислех да споря и седнах в скута му. Той обви ръка около таза ми, така че да не падна. И преди ми се е случвало да седя в скута му, но тогава бяхме в библиотека, а сега бяхме сред хора. Щях да потъна от срам. Момчетата си говореха за разни неща, докато аз само се оглеждах, сякаш не знаех къде съм, или гледах в една точка. Усещах погледите върху нас. В този момент Куки започна да ме храни.
~Гледна точка на Джунгкук~
Скайлър само се оглеждаше и не ядеше. Дали ѝ имаше нещо? Взех храната ѝ и започнах да я храня.
-Мога и сама. - каза тя, но аз продължих да я храня, сякаш беше малко дете.
-Няма да те чакам да умреш от глад. Аз ще те храня.
~Гледна точка на Скайлър~
Обядът свърши и беше време за следващя час- рисуванеее. Бях много ексайтната. Тъкмо си отварях шкавчето, когато усетих нечий дъх на врата ми.
-Та, не ми отговори на въпроса. Ще излезеш ли с мен? - това беше Мин Ки.
-Съжалявам, но си имам гадже. - казазх аз и тръшнах вратата на шкафчето си.
-Кой? Джунгкук ли? Едва ли ще има против. - усетих как ръката на Мин Ки докосва дупето ми.
-Мин Ки! От теб не го очаквах! - чух гласа на Джунгкук и усетих как той се приближи бързо.
Кук избута Мин Ки и започна да ме целува грубо. Чувах стъпките на приближаващите се ученици. Всички започнаха да шушукат. Изчервих се, Джунгкук ме целуваше пред цялото училище. От една страна се срамувах, че ме целува пред толкова много хора. А от друга- се радвах, че вече не се налага да го крием от останалите. Джунгкук задълбочи целувката, като пъхна езика си в устата ми. При това негово действие отворих очите си рязко, но след това се отдадох на целувката. Скоро тя свърши и Кук каза на Мин Ки:
-Не искам да я докосваш повече, ясно? Тя е моя! - Джунгкук ме дръпна за ръката и се запътихме към кабинета по рисуване. В кабинета нямаше никой и със влизането си Кук ме притисна до стената, целувайки ме. Целувката свърши бавно. Той се отдели от мен и ме прегърна.
-Съжалявам, просто... не ми харесва другите момчета да те гледат по този начин. Най-малко да те опипват. Помниш ли какво стана миналия път? Разкрещях ти се. И няма да го допусна отново. - Куки се отдели от прегръдката и ме целуна нежно по челото.
-Благодаря. Обещавам да съм по-внимателна. - усмихнах му се.
-Какво ти каза Мин Ки? - попита той.
-Искаше да изляза с него. Казах му, че ти си ми гадже, но той не се отказа. - отговорих.
Звънецът би и учениците малко по малко започнаха да влизат в стаята и така часът започна. Рисуването не ми се отдаваше чак толкова, но ме биваше малко. Темата на часа беше морски пейзаж, а аз много мразех да рисувам пейзажи. Да, хубави са, но се хаби много боя за небето и водата. Застанах пред статива и глупавото беше, че нямаше столове. Сетих се за един пейзаж, когато със семейството ми бяхме в Лос Анджелис и започнах да рисувам.
Минаха около 30-40 минути и вече бях почти готова. Бях нарисувала плажа във Лос Анджелис повреме на залез. Сега оставаше да нанеса щрихите. Мислех си за няколко делфина, които изскачат от водата, а аз не можех да рисувам животни и помолих Джунгкук да ми помогне. Той естествено не можеше да откаже и дойде на помощ.
-Много си добра. А сега дай четката и нека Джеон Джунгкук, мастърът на рисуването да ти покаже как се прави. - той взе четката и започна да я размахва плавно. Нарисува един делфин и ми даде и аз да опитам. Но не знаех откъде да започна. Куки хвана ръката ми, като все още държах четката и започна да я движи. Усетих свободната му ръка да обгръща кръста ми. Не гледах как движи ръката ми, а просто се наслаждавах на момента. Двата часа рисуване свършиха и предадох работата си.
Скоро часовете свършиха и беше време да си вървим.
-Джунгкук? Искаш ли да хапнем някъде?
-Добре. От къде е тоя апетит? - попита хумористично.
-Значи съм дебела? - сопнах му се.
-Не съм казал нищо подобно. Просто се радвам, че имаш апетит, тъй като не беше яла почти нищо на обяд и аз трябваше да те храня.
-Да ме храниш беше твоя идея.
-Защото ти не ядеше.
-Офф, хайде да тръгваме вече. - хванахме се за ръце и потеглихме.
~Гледна точка на Джунгкук~
Влязохме в ресторанта и седнахме навърте.
-Какво ще желаете? - попита сервитьорът. Видях го как гледаше Скайлър. МОЯТА СКАЙЛЪР!
-Една голяма пица "Рома" и две води. - каза тя.
-Идват веднага. - каза сервитьорът и замина.
-Видя ли го как те гледа? - попитах аз и я погледнах с широко отворени очи.
-Кой? Сервитьорът ли? Как ме е гледал?
-Със поглед "тя ще ме хареса, само трябва да разкарам партньора ѝ" . - усещах как се изчервявам, при изговарянето на тези думи. Ревнувах ли? Не, не е възможно! Само си въобразявам. Нормално е, след случката с Мин Ки днес.
-Да не ревнуваш? - попита тя и избухна в смях. - Много си сладък, когато си такъв.
-М-мога и да съм лош и ти го знаеш. - при това, тя се засмя повече. Не издържах. Станах от стола си и я целунах по моя начин, за да знае, че съм мъж. Знам, че бяхме на публично място, и хората можеха да ни видят, но не ми пукаше. Аз и Скайлър бяхме заедно и можехме да се целуваме когато и където си поискаме. Било то в парка, в училище, в ресторанти. Но поне щяха да знаят, че тя е моя и само моя. Свърших с целувката и от очите ѝ, погледът ми попадна на врата ѝ. Не възнамерявах да я целувам там...е, все още не. Забелязах смучката, която ѝ направих преди седмица и тя започваше да се маха. Ще трябва да ѝ направя нова...скоро.
Върнах се на мястото си и поръчката дойде.
-Каквото поръчахте- голяма пица "Рома" и две води. - когато сервитьорът поставяше пицата на масата, остави и бележка със някакъв номер. Той я погледна и ѝ намигна. Взех бележката и я скъсах. Добре де, ревнувах. Не понасям да намигат, пипат или разговарят със МОЕТО МОМИЧЕ. Изведнъж ми стана топло.
-Добре ли си? Изглеждаш ми малко зачервен. - Скайлър се доближи и пипна челото ми, след това бузите ми.
-Спокойно, добре съм. - усмихнах ѝ се, но тя не отдръпна ръцете си от мен.
-Малко си топъл. Сигурен ли си, че си добре? - попита ме разтревожено.
-Да, добре съм. Сигурно е от времето. - казах аз, опитвайки се да прикрия факта, че ми беше доста топло. Започнахме да ядем пица и да си говорим. Изядохме я и Скайлър извади пари.
-Не трябва ли момчето да плати? - извадих от моите пари и ги сложих на масата.
-Но...- прекъснах я.
-Никакво "но" . Аз съм джентълмен и ще платя сметката. - излязохме от ресторанта и се запътихме към вкъщи. Много ми харесваше да вървим и да си говорим. Имах чувството, че сме само ние на целия свят. Никой и нищо не ни тревожеше.
Скоро стигнахме пред тях, защото исках да я изпратя.
-До утре. - казах аз и я прегърнах.
-До утре. - каза тя и отвърна на прегръдката ми.
Обърнах се с гръб към нея и направих крачка напред, когато...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте! Надявам се тази глава да ви е харесала :) Най-накрая фъстъка ми измисли нещо за тези няколко дена. Ако тази глава получи 10 вота, пускам другата. Дано да събера вотовете за ден-два. До тогава и бъдете здра'и ;)