Лек полъх премина през тялото ми и отворих очи. Нямам представа колко е часът, но по гледката навън мога да кажа, че все още е рано. Доволна усмивка затанцува на лицето ми от спомена за снощи. Беше невероятен момент. Беше красиво преживяване.
Огледах се наоколо и видях, че Марк не е до мен. А скоро осъзнах, че дори не се намирам в неговата спалня, а в...моята.
Изправих се в леглото си и започнах да мисля как съм се озовал в собствената си къща, като преди само няколко часа бях с Марк.
Грабвах телефона си и яростно започнах да търся номера на Марк.
"Къде по дяволите е този номер?!" - изругах наум.
Прегледах списъка с контактите си и с ужас осъзнах, че номерът на Марк не е в списъка.
Какво се е случило?! И защо не помня нищо?!
Станах от леглото. Слизайки надолу по стълбите, се чудех дали някъде съм записал номера му. Или кой друг може да го има..
Гореща вълна премина през цялото ми тяло при мисълта, че може да се случило нещо друго. Нещо много по-сериозно.
Какво, ако сме скъсали? Надрусал съм се и съм изтрил номера от контактите си.
Сърцето ми биеше толкова бързо, че усещах пулса дори в главата си.
Не е това. Все нещо щях да помня..
"Мамка му" изругах отново под носа си.
Чух телефона си да вибрира от някъде и в паника започнах да търся откъде идва.
Сигурно е Марк, беше първата ми мисъл.
Когато намерих телефона, без да поглеждам кой може са е, направо вдигнах..
- Марк?
- Ройс е...
- О, Ройс, как е?
- Ще идваш ли днес?
- Къде?
- В студиото?
- Не мога, днес...
- Как така не можеш, бро? Добре ли си?
- Да, просто...
- Нали вчера говорихме, че ще чуеш две мои парчета.
- Виж, Ройс, не мога да дойда в момента. Изпрати ги вкъщи, ще ги чуя по-късно.
- Сигурен ли си, че всичко е наред? Не звучиш на себе си!
- Да, просто не мога да говоря сега.
- Добре..?!
Ройс не звучеше все едно ми вярва, но трябваше да затворя и да потърся Марк.
Търсих всякакви начини, за да се свържа с него...
Набрах Пол. Въпреки че не го харесва може би има номера му.
- Какво? - Вдигна той на първия сигнал.
- Имаш номера на Марк?
- Кой Марк?
- Марк... - с тон "какво се правиш, че не знаеш" повторих аз.
- Какъв Марк бе, човече?!
- Марк...Майнер!? Моето гадже?!
Пол се засмя в слушалката.
- Първи април мина отдавна, пич. Какви са тези шеги по това време?!
- Пол, моля те...престани. Ако имаш номера му, моля те, дай ми го. Трябва да го чуя. Онзи Марк, който ти не харесваш и все повтаряш, че ме използва и...
- Маршъл, не познавам такъв човек и в момента не знам за какво говориш, но знам, че идвам в дома ти, за да те видя, защото не звучиш на себе си.
- Намери ми номера на Марк или...
- Идвам след малко.
Пол затвори.
"Какво става?" разгневен извиках насред стаята. "Мамка му"
***
- Това е номерът на този...Марк. - Пол ми подаде листче с номер, написан на него.
- Добре. - С разтреперани ръце започнах да набирам Марк.
- Ще ми кажеш ли какво става? - Загрижено Пол попита.
- Вчера бях с Марк, а днес него вече го няма. Нямам нито номера му, нито той се обажда...
- Маршъл? Вчера до късно бяхме в студиото с Ройс. Беше с нас. Бяхме само ние, нямаше Марк, само ние...
- Не, не...аз съм сигурен, че...
- Аз също. Кълна се, че през целия ти живот, никога не си срещал мъж на име Марк. Никога не си имал гадже...мъж.
- Шегуваш се...
- Не.
- Значи...
- Стресът около новият ти албум те е накарал така да сънуваш, че да ти се стори направо истина...
Не може да е истина. Не може да съм сънувал. Беше толкова истинско.
Погледнах отново към листа с номера и бях сигурен, че аз съм прав.
- Ще ти докажа, ме грешиш... - набрах номера.
Пол поклати глава.
- Марк? - Казах аз, когато усетих, че е вдигнал.
- Да?
- Хей... - очаквах да разпознае гласа ми, да ме нарече отново бебчо...
- Кой се обажда?
- Маршъл...?
- Кой Маршъл?!
- Марк, не ме ли позна? Аз съм!
- Добре, приятел, не си единственият с името Маршъл и всъщност не те познавам.
Сърцето ми се разби на хиляди малко парченца.
Затворих на Марк, който не ме познава дори и погледнах Пол, който гледаше в очите ми със състрадателен поглед.
- Превъзбуден си..
Държах устата си отворен и се мъчех да кажа нещо, но нямах сили дори да стоя на краката си.
Всичко е било една илюзия и нищо повече.
Любовта ми към него, чувствата...всичко е същото. Всичко е останало непокътнато, но той...него го няма.
Как е възможно?!
Допирът му. Мирисът му. Вкусът му. Помня всичко. Сякаш наистина съм изживял всичко това...
- Човече, точно с мъж ли?! - Пол се засмя.
- Не е смешно, Пол...
- Да, бе...
- Кажи на Ройс, че идвам към студиото. Казах му, да ми прати едни неща, да не ги праща, няма нужда...
Насочих се към банята, за да се приготвя.
А половин час по-късно напуснах дома си с най-голямата заседнала буца тъга в гърлото си. Веднъж се почувствах влюбен и обичан и да се окаже всичко само един сън...
Край на 6-а част