Х:Аз също те харесвам,дори и повече.Обичам те!
След което тя се повдигна леко и се целунахме.
Т:Може ли чаша вода?
Х:Разбира се.След което дадох една чаша с вода която току-що бях сипал от каната с вода до леглото й. Надигнах се леко и бавно и й помогнах с чашата.След като изпи водата аз я оставих до каната и легнах след което и тя.
На мен не ми се спеше за това си играех с кичур от косата й.Тя също не спеше.Явно болката е непоносима.Има нещо което скрих от нея,но ме е страх да й го кажа.Може да остане инвалид.
На сутринта се събудих.
------От името на Тини------
Събудих се и осъзнах че още съм до Хорхе.
Х:До утро милейди.
Т:Тежка ли съм ти?
Х:Шегуваш ли се?Сякаш върху мен лежи перо.Как си толкова слаба?
Т:Ако 44 килограма са леки то аз съм трамвай.
Х:Значи си най-красивият трамвай който съм виждал..-след което е целуна.
Помогна й да се изправи и и сложи едно от неговите кожени якета като Тини се мъчи да го облече около 15 минути.Излязоха и взеха такси до болницата.постоянно Хорхе мачкаше съвсем леко.Стигнаха в болницата и настаниха Тини.След 2 часа прегледи резултатите бяха такива:Ще трябва да ходи с количкаоколо 3 седмици и да спортува много.
Т:Но после пак ще мога да ходя,Нали?Ще мога да тренирам отново,Нали?
доктор:Боя се че тренировките ще бъдат продължени след 1 месец.Фактът колко зле е наранен стълбът ти, си голяма късметлийка че не си останала инвалид.
Т:Но ще се оправя нали?
Х:Мила,Разбира се че ще се оправиш.Хей,заедно ще преминем през това препядствие.
Т:Разбира се.Заедно ще се справим.-и в мен се породи радост,поради факта че вече имам не само приятели,но и човек който ще се грижи за мен....
Сори че е късо но ми се спи.Все пак не е толкова рано....Тъа...Да....Мнения....Моля без хейт!