Крис
Докато сме гледали филма съм заспал. Е не точно заспал, по скоро задрямал. По едни време усетих как някой става от дивана. Сигурно е била Джесика, все пак няма никой друг в къщата освен нас. Отворих леко очи и я видях да влиза в стаята с оръжия. Разбрах какво си е наумила и веднага се разсъних. След около 10 минути излезе от стаята, а аз се направих на заспал. Тъкмо щеше да отвори вратата, но аз бързо се изправих и със студен тон попитах:
-Отиваш ли някъде?-Тя каза нещо, но не я чух. Обърна се към мен с бавни крачки, а аз разширих очи.
-Картечница?-Попитах невярващо.
-Мхм... -Каза тя едвам, едвам.
-Боже, Джесика наистина си ината!-Казах и взех оръжието от ръцете ѝ по възможно най - бързия начин и тя се нацупи.
-Крис, върни ми я и ме остави да си свърша работата!-Каза и посегна да си вземе картечницата, но аз веднага я скрих зад гърба си.-Добре тогава, ще си взема друга!-Каза тя ядосано и се запъти към стаята. Аз хвърлих оръжието на дивана и хванах Джесика за китката и я обърнах към себе си. Погледнах я в красивите ѝ сини очи и направо потънах в тях.
-Няма да позволя да отидеш при онези копелета сама!-Казах загрижено и тя ме погледна в очите.
-Стига Крис! Ще отида и ще го убия сама!-Каза и се опита да се измъкне ръката, но аз я хванах през кръста и лицата ни се оказаха на няколко сантиметра разстояние.
-Имаш три варианта:Стоиш си вкъщи, ще дойдем с момчетата или аз ще дойда с теб... Избери си!-Казах и тя сведе поглед.
-Ела с мен... Ако искаш...-Каза и се почеса неловко зад врата, а аз се усмихнах. Всъщност се радвах, че избра мен.-Само ако искаш!-Каза и ме погледна.
-Ще дойда! Само да си взема оръжия!-Казах и я пуснах колкото и да не ми се искаше.
Вече бяхме в гаража и Джесика мислеше коя кола да вземем.
-Тези коли, които взехме не са достатъчно бързи... Ахх, какво ще правим?-Каза разтревожено и се облегна на една от колите.
-Ти нали взе bygatti veyron?-Напомних ѝ, а тя ме изгледа тъпо.
-Не става Крис, не става!-Извика тя.
-Ами тайното отделение!? Където държиш свръх бързите коли.-Казах и тя ме погледна неразбиращо, но след секунди се досети.
-Бях забравила за него... Добре че си ти!-Каза и се доближи до стената до нея. Бутна една тухла и се отвори вратата, която води до отделението. Тя влезе вътре и ме попита:
-Ford mustang shelby или Lamborghini sesto elemento?
-Не знам... Ти избери.-Казах и чух ръмжене на двигател. Видях приближаващата се кола. Тя спря пред мен и аз се качих.
-Ford mustang... Знаех си, че ще вземеш тази!-Казах и я видях как се усмихва леко.
-Крис, Ford mustang-а е различен от Ford mustang shelby.-Каза и излязохме от гаража. Не караше прекалено бързо, но не и прекалено бавно.-Тази кола е направена от две компании Ford mustang и Shelby. Две супер компании разработват заедно един проект и виж какво съкровище са създали!-Продължи да ми разказва тя, а аз я слушах в захлас.
След 20 минути бяхме пред скривалището на Макс. Паркирахме колата по встрани, аз си взех автомата, а Джесика си взе картечницата. Излязохме от колата и притеснението веднага ме обзе, за разлика от мен Джесика беше спокойна.
-Крис, какво ти има? По - притеснен си от всякога... Хайде да се връщаме... Ще дойдем друг път.-Каза и понечи да отвори вратата, но аз я спрях.
-Не! Ще го направим сега!-Казах твърдо и я погледнах.
-Сигурен ли си?-Попита и ме погледна несигурно.
-Да, хайде!-Казах и се запътих към почти разрушената малка къщичка, но гласът ѝ ме спря.
-Крис...-Извика тихо и аз се обърнах.-Взе ли си бронежилетка?-Попита, а аз чак сега усетих, че не съм.
-Амииии... Не съм.-Казах и се почесах зад врата.
-Тогава и аз ще махна моята... Не е честно само единият да е с такава привилегия!-Каза и я махна и я сложи на задната седалка.
-Какво правиш? Веднага си я сложи!-Настоях, но тя не ме послуша и ми се усмихна и аз ѝ отвърнах. -Не беше нужно... Но все пак благодаря.
-Хайде да влизаме вече, че и аз ще взема да се притесня!-Каза и тръгна напред, а аз я следвах.
Вече бяхме пред къщата и Джесика тъкмо щеше да удари вратара, но аз я спрях.
-Нека аз!-Казах и я ударих с крак и тя падна на земята. Влязохме в къщата, която беше... Уау... Отвън може да прилича на съборетина, но отвътре беше като имение. Почти ми дожаля, че трябва да убиваме тук.
След по - малко от секунда трима,доста едри и високи мъже слязоха от горния етаж и застанаха пред нас.
-Кои сте вие и какво правите тук?-Попита единият крещейки, а другите двама насочиха пистолети към нас.
-Писна ми да обяснявам коя съм...-Каза Джесика и застреля двамата с пистолетите си.-Мисля, че знаете!-Каза и застреля този, който зададе въпроса.
Джесика
С Крис се качихме на втория етаж, но почти моментално бяхме обградени от 8 противни горили с по два пистолета в ръка. Погледнах към Крис и той ме погледна. Кимнах му с глава и той направи същото. Набързо извадих три ножа и застанах пред Крис, а той се обърна с гръб към мен. Хвърлих ножовете в различни посоки и видях, че двама съм ги улучила в гърлото, а третия в рамото. Взех картечницата си и започнах да стрелям. След секунди те вече бяха повалени. Видях, че и Крис си беше свършил работата и аз му направих знак да продължаваме. Направих крачка, но забелязох, че единия си мръдна ръката, аз настаних крака си там, а той извика от болка. Насочих голямото оръжие в ръката си към главата му и тъкмо щях да дръпна спусъка, но той проговори.
-Моля те...Имам деца...-Помоли ми се той, но това въобще не ме докосна.
- И родителите ми имаха деца, но никой не изпита съжаление. Защо аз да го правя?-Казах и го застрелях. Продължих напред без да се замисля.
Една голяма, тъмно кафява врата ми привлече вниманието. Крис рязко я отвори, а аз вдигнах оръжието си. Беше офис. Доста голям при това. Извъртях глава и тогава го видях. Най - сетне бях лице в лице с него, но не беше така както си го представях. Беше облечен с доста скъп и лъскав костюм, не беше възрастен...Най - много на 40-45 години.
Беше седнал най - спокойно на стола си и ме гледаше право в очите със широка усмивка на лице. Този или не разбираше сериозността на ситуацията, или беше прекалено тъп, но честно казано не ми се вярваше да е едно от изброените.
Сложих пръст на спусъка и бях готова да го застрелям, но това беше прекалено лесно. Не може това да е краят. Колкото и да ми се искаше да е, бях сигурна, че имаше нещо гнило.
-Какво? Няма ли да ме стреляш или нямаш тази смелост?-Попита той със самодоволна усмивка.
-Смелост определено имам, но не може да е толкова лесно.-Казах и свалих оръжието.
-Тук вече си права!- Каза и стана от големия си кожен стол и се приближи до мен, но Крис ме дръпна към себе си.
Макс вдигна ръка и направи знак на някой да дойде. Аз бях готова да стрелям, но щом видях приближаващата се фигура, замръзнах. Това го очаквах най - малко. Погледнах Крис и той не беше по - различен от мен.
-Съжалявам...-Само това успя да каже и после заби погледа си в земята.
-Не мога да повярвам...Ти копеле такова!-Каза Крис и насочи автомата си към....Майк.
-Ако го застреляш и тя умира!-Обади се Макс и ние извъртяхме погледа си и до него бяха трима мъже. И всички те бяха насочили пистолет към мен. Крис бавно свали оръжието си и ме погледна.
-Какво целиш с това?-Попитах го и той ми се усмихна.
- Нищо! Той от самото начало си работи за мен. Просто не можеше да ти го каже защото се влюби.-Пребледнях. Залитнах леко, но Крис ме хвана.
-Лоша работа... Не знам аз как ще се почувствам ако разбера, че жената, която обичам е от другата страна...-Каза Макс с усмивка на лице. Този човек е психопат. Толкова много исках да го застрелям, но нямах сили. Едвам се държах на краката си.
-Джесика... Съвземи се... Станаха прекалено много за да се справя сам.-Прошепна ми той, а аз чак сега видях, че сме заобиколени от доооста мъже. .. И жени. Не знаех колко са... Мързеше ме да ги броя.
Разтърсих леко главата и се съвзех.
-Твърде много са... Няма да можем да се справим сами.
-А ти искаше да дойдеш сама.-Каза Крис и ме погледна.
-Сериозно ли?-Казах и го погледнах тъпо.
-Добре де, спирам.-И точно в този момент вратата се отвори с трясък и всички извъртяха главите си на там. Аз използвах момента и започнах да стрелям, но те бързо се усетиха. Все още не можах да разбера кой влезе, но бях сигурна, че ни помага. С Крис се скрихме зад бюрото на Макс, който вече не беше в стаята.
-Разбра ли кой влезе?-Попитах докато презареждах пистолета си.
-Не, но ни помагат.
-Те?
-Ами едва ли един човек ще се справи с толкова много хора... Те убиха повечето.
-Сигурно си прав.-Казах и се показах леко иззад бюрото и започнах да стрелям. Уцелих двама и пак се скрих.
-Останали са доста малко.
-Колко?-Попитах.
-девет или десет.-Каза той, а аз взех автомата му и се изправих.-Какво правиш, по дяволите?-Извика тихо той, а аз вече стрелях в произволни посоки. След като приключих върнах оръжието на Крис.
-Вече може да станеш.-Казах и той се изправи.
-Уау... Десет на веднъж... Добра работа.-Каза някой, а ние започнахме да се оглеждаме.-Ето тук.-Каза той и ние синхронно извъртяхме глава към вратата. Щом видях кои са се зарадвах.
-Така се радвам да ви видя, момчета!-Казах и отидох до тях и ги прегърнах.
-На купон без нас, а?-Каза Ник, а аз го погледнах.
-Да, голям купон... Няма що.-Казах и се освободих от прегръдката.
-Защо? Какво има?-Попита Джейк.
-Имаме си още един предател.-Присъедини се и Крис.
-Ние всички сме тук... Освен...-Каза Ник.-Сериозно ли?
-Да...-Каза Крис.
-Хайде да тръгваме вече.-Опитах се да забързам нещата. -Да, добре... Но... Не знаем на къде е.-Каза Крис, а аз въздишах тежко.
-Всъщност... Знаем.-Каза Джейк, а аз и Крис го погледнахме неразбиращо.
-След като видяхме, че той излиза, Стивън отиде да го следи.-Каза Ник, а аз въздъхнах от облекчение.-Ще му се обадя да питам къде е.
-Добре... Хайде.-Казах и излязох от къщата. С Крис се качихме в колата, сложих си хендсфрито и чаках Ник да се обади. След по - малко от минута получих съобщение с адреса. Махнах хендсфрито и запалих двигателя и потеглих.
След 10 минутно каране бяхме в някакъва изоставена сграда. Той само такива места ли знае? Не може ли някой ресторант с хубава храна или нещо такова?
-Това ми е за последно!-Казах и излязох от колата.
-Кое?
-Това ще е последният път, който ще убивам!
-Надявай се!-Каза Крис, а аз го погледнах злобно.
-Да вървим.-Казах през зъби.
-Влезе вътре заедно с Майк.-Информира ме Стивън, а аз се опитах да преглътна буцата заседнала в гърлото ми.
-Хайде да влизаме вече.-Каза Ник и се запъти към входа на сградата и ние го последвахме. -Едва ли ще е сам.-Казах докато се оглеждах за някой от подчинените му.
-Бяха сами, но тук сигурно има от горилите му.-Обади се Стивън.
-Аз пък ги наричам шимпанзета.-Естествено това беше Ник.
- Ти, разбира се, трябва да се обадиш, нали?!-Каза Джейк, а аз се подсмихнах леко.
-Спри да се опитваш да ме провокираш и започни да се оглеждаш.-Заповяда му Ник.
-Идиот!
-Мълчи!
-Глупак!
-Казах ти да мълчиш!
-Момчета! Не му е нито времето, нито мястото да се карате.-Извиках тихо и те ме погледнаха.
-Да... Просто той...-Започна Ник, но беше прекъснат от... Познайте... Точно така... Макс... Заедно с три горили или шимпанзета - както ги нарича Ник.
-Боже тя направо ви е като майка.-Ама че противен глас. Аз насочих пистолета си към него.-Май много искаш да ме убиеш, а?!
-Нямаш си и представа колко.
-Честно казано имам.-Каза и ми се усмихна след това направи знак на хората му и те се приближиха към нас опитах се да стрелям, но патроните ми бяха свършили... Просто чудесно. Хвърлих пистолета на земята и извадих двата останали ножа, но те ги избегнаха. Момчетата реагираха бързо и започнаха да стрелят.
-Ето.-Ник ми хвърли един пистолет. Насочих го към Макс, но той с бързи крачки се приближи до мен и ми удари ръката с крак и пистолета падна на земята. Аз го ударих с крак в корема и той залитна леко назад. Приближи се към мен и се опита да ми удари юмрук, но аз му хванах ръката и я извих. Обърнах глава към момчетата и видях, че и те си имаха работа. Бореха се с четирима мъже в пъти по - високи от тях. С едната си ръка хвърлих един шурекен към мъжа, с който се биеше Крис. Уцелих го в крака и докато той се опитваше да се изправи,Крис взе една желязна тръба и го удари по главата.
-Благодаря!-Извика ми той, а аз се обърнах към Макс и го бутнах в стената. Той залитна и падна. Изправи се с доста мъки, на щом се обърна към мен видях, че в ръката си държеше нож, направих крачка назад, но се спънах в една тръба. Той се засмя истерично и седна върху краката ми и насочи ножа към лицето ми, , но аз му ударих юмрук в корема.
-Писна ми!-Каза и ме намушка в корема, а аз извиках от болка. Той завъртя ножа и рязко го извади. Аз притиснах кървящото място с ръката си, но болката не утихна. Започна да ми причернява пред очите и дишах все по трудно. Извъртях главата си и видях, че до мен има пистолет... С последни сили се протегнах и взех пистолета и го насочих към него.
-Не мислеше, че ще се измъкнеш жив от тук, нали?!-Казах и го застрелях. Аз вече нямах сили и пуснах пистолета. Усетих как устата ми се пълни с кръв. Последното,което видях беше как момчетата тичаха насам, а след това затворих очи и се отпуснах.
Нямаше значение дали ще живея, или не. Важното беше, че тази тежест, която беше на плещите през последните шест години вече я нямаше и можех да умра спокойно.
Авторска бележка :
Съжалявам ако има грешки. :)
П.С : Това не е последната глава. :)