Джесика
Днес беше състезанието,в което Ник ще се състезава.Беше 10:29 и аз станах от леглото.Влязох в банята за да си взема 30 минутен душ и за да си измия зъбите.Отидох до гардероба си и си взех един дълъг черен клин,сива и си сложих сивото кожено яке.Обух си черните кецове на Vans.Сложих си спирала и гланц за устни с вкус на пъпеш,вързах си косата на висока опашка.Взех си мешката и сложих там един неоново розов потник и бели къси панталони.Слязох долу и момчетата ме чакаха в хола.
-Тръгваме ли?-Попитах ги.
-Да! Ето ви храната!-Каза Ник и ни подаде по една хладилна чанта.Както винаги.Ние отидохме до гаража. Ник пак си взе ферари,но този път различен модел.Беше ferrari p45.Аз си взех gumpert apollo,а момчетата се качиха в произволни коли.Потеглихме,но този път Ник тръгна първи.
*След 6 часа път*
Вече бяхме в Санрайз. Паркирахме в гаража на къщата и аз веднага се качих в моята стая за да си легна и да поспя малко. Състезанието беше в 22:00,а сега е 17:34.Проснах се на леглото и заспах.
Събудих се в 21:37. Бързо станах от леглото и слязох долу.Момчетата ме чакаха.
-Помислих,че ще закъснеем!-Каза Ник.-Хайде да тръгваме,Джес! Момчета вие тук ли ще останете?
-Хайде елата! Ясно се вижда,че той иска да дойдете!-Казах и те се съгласиха.
След 10 минути пристигнахме. Ник си паркира колата си до Maybach Landaulet. Ние паркирахме колите си по в страни,но така че да виждаме състезанието.Отидох до Ник защото видях,че е видими напрегнат.
-Ник! Не се притеснявай! Ще се справиш! Тренирал си един ден без почивка така че аз знам,че ще се справиш!-Опитах се да го надъхам,но не се получи.
-Погледни какви коли има тук Джес! Аз едва ли ще....-Каза,но го прекъснах.
-Осъзнай се Ник! Ти да нямаш някое volvo или пък някоя mazda?! Не,ти имаш Ferrari! Ще ги победиш!-Казах му и той си пое дълбоко въздух.Прегърна ме и аз отидох при момчетата.Състезанието вече започваше.
Ник
Чух гласа на онзи дето води състезанието:
-Хайде всички по колите! Време е да покажете какво можете!-Всички се качихме по колите и светофара светна жълто и избързах да запаля двигателя си.След няколко секунди светна и зелено.Аз потеглих първи,но някакво момиче ме изпревари.
Състезанието почти свършваше и аз бях втори.Време беше да си включа нитрото и минах онова момиче.Финиширах и видях,че Джес тича към мен.Веднага ме прегърна и момчетата ме поздравиха.Чух онова момиче да се обажда:
-Не е честно! Искам реванш!-Каза гневно тя.
-Ти загуби! Приеми го!-Каза Джес с подигравателен тон.
-Мълчи кучко!-Нещата май ще загрубеят.
Джесика
Тая какво каза?! Ей сега ще и дам аз една кучка!
-Добре! Искаш реванш?! Ще ти дам реванш! Аз ще се състезавам с теб!-Казах и докарах колата си.
-Добре,но да не ревеш като те победя?!-Каза тя и се качи в колата си.След малко светна зелено и аз потеглих първа.Вижда се,че оная кара само от година.
Вече финиширах и чаках тя да финишира.Не си направих труда даже и да включа нитрото си.След 2 минути тя финишира и излезе от колата си ядосана.
-Какво има?! Кучко!-Казах и се усмихнах злобно.
-Аз не съм..-Каза,но я прекъснах.
-Знаеш ли?! Мразя момиченца на 19 годинки,които карат от една година да ми се правят на интересни само за да впечатлят момчетата! Сигурна съм,че си се научила да караш така само заради това! Радвай се,че не се състезавах в първото състезание иначе щеше да финишираш последна със старата си бричка! Имаш тунингован pontiac и вече се мислиш за голямата работа.Аз поне имам коли за,които съм давала пари или съм си ги спечелвала от състезания! Но те са истински,бързи коли,които ти не си и сънувала! Сигурна съм,че тази кола ти е подарък от тати!-Казах и видях,че имаме и публика.Върнах погледа си на нея и видях,че няколко сълзи са закапали от очите ѝ.-Това да ти е за урок! Това,че можеш да караш кола не те прави велика!-Казах и се качих в колата си и тръгнах. Момчетата останаха там.
Вече си бях в къщи и гледах телевизия по пижама.Вече от три часа момчетата ги няма! Започнах да се притеснявам!
След един час те дойдоха.Най - сетне! Майк веднага се качи в стаята си,а другите момчета седнаха на дивана до мен. Станало е нещо!
-Какво е станало?!-Попитах докато изключвах телевизора.
-По - добре да го чуеш от Майк!-Каза Крис.
-Какво има?-Видимо се напрегнах.
-Ами....Отиди и поговори с него!-Каза Стивън.
-Добре!-Казах и се запътих към неговата стая.Влязох без да почукам и той се стресна леко.
-Какво е станало?-Попитах вече раздразнено.
-Ами...Не мога да ти кажа!-Измънка той и сведе глава.Аз едвам го чух.
-Ти не можеш да ми кажеш,момчетата не искат да ми кажат,кой,по дяволите,ще ми каже какво става?!-Извиках аз.
-Ще ме намразиш!-Каза той и се просна на леглото по гръб.
-Няма да те намразя!-Казах и седнах на леглото.
-Джес,уморен съм и ще си лягам да спя.-Каза той.
-Добре,но не си мисли че утре ще се разминеш така лесно!-Казах ядосано и излязох като тръшнах врата след себе си.Слязох долу.И седнах до момчетата.
-Кажете ми какво става иначе ще започна да измъчвам!-Казах съвсем сериозно аз.
-Той не ти ли каза?!-Джейк,наистина ти липсва мозък!
-Според теб казал ли ми е?!-Казах раздразнено.
Добре...Ами..След като ти замина...момичето,с което се състезава избяга на някъде разплакано....Майк я последва за да се извини от твое име....
-Забави се около 2 часа и с момчета се притеснихме и отидохме да го търсим....Видяхме една изоставена каравана и чухме звуци от нея...Влязохме за да видим какво става...там беше Майк с онова момиче и те.....-Каза Стивън,но аз го прекъснах.
-КАКВО?!-Не мога да повярвам.От очите ми закапаха горещи сълзи.В момента се чувствам като някой използван парцал,като боклук...Избързах сълзите си и Крис ми подаде една чаша вода.След половин час се съвзех и реших да поискам обяснение от Майк. Много добре знам,че не спи.Качих се в стаята му с гръм и трясък.Бях права.Не спи. Като ме видя веднага стана от леглото и се доближи до мен.
-Не мога да повярва,че си го направил!-Изкрещях аз.
-Аз просто исках да ѝ се извиня!-Каза и се доближи до мен.
-Е,много хубаво извинение си ѝ измислил! Тя прие ли го?!-Попитах и кръстосах ръцете си.
-Виж аз...-Посегна да ми хване ръцете,но аз го отблъснах.
-Не ме пипай! Ти си най - извратения човек който познавам!-Казах и направих извратена физиономия.-Беше грешка да се съберем!-Казах с болка в сърцето.
-Н-но...Нали ти м-ме х-харесваш и-и...-Започна да заеква той.
-Да,но явно ти не ме харесваш! Може да се върнеш при твоята Наташа или пък да отидеш при оная дето чука преди два часа!-Извиках и излязох от стаята.Отново сълзи започнаха да капят от очите ми.Влязох в стаята си и започнах да си ридая тихо.
Авторска бележка:
Съжалявам ако има грешки. :)