Джесика
Беше 8:23 и аз станах от леглото.Отидох до банята,взех си 10 минутен душ и си измих зъбите.След това отидох до мешката си и извадих едни къси панталони с висока талия които бяха в два цвята,бяло и неоново розово,взех си потника на който пишеше "Summer" и си обух черните кецове на "Supra".Сложих си спирала и гланц за устни.Оставих си косата спусната.Дали ще ми стоят добре няколко нюанса на лилавото? Или Пък от горе да я оставя синя,а от долу зелена?! После ще мисля,сега умирам от глад.Слязох долу и на масата бяха всички.
-Добро утро.-Поздравих ги.
-Добро утро.-Отвърнаха ми и аз им се усмихнах.
-Браво! Победила си Хан.-Обади се Стивън.
-Да! Не беше лесно,той кара доста добре!-Казах докато отхапвах тоста си.
-Все пак в страната си той е най - добрия.Как му се представи? "Аз съм Джесика Смит и съм дошла тук да си срина славата" или...-Каза Джейк,но аз го прекъснах.
-Той знаеше коя съм.-Казах докато отпивах от портокаловия си сок.
-Сериозно?!-Каза Ник учудено.
-Да!Каза,че най - накрая е имал достоен опонент и т.н.-Казах.
-Ако аз се състезавах щях да го бия от раз!-Каза Ник.
-Да бе,да!Човека знае кога да включва нитрото си.-Казах и се засмях.
-Сега само с това ли ще се заяждаш?!-Каза той и кръстоса ръце пред гърди и се нацупи.Ние се засмяхме на физиономията му.След като си изядохме закуската решихме да тръгваме.
-Този път Крис ще води!-Казах аз докато се качвах в колата.Той ми се усмихна и потегли.Аз тръгнах след него.
*Вече си бяхме в Сан Диего и аз веднага се качих в стаята си и се проснах на леглото.Чух,че долу се чуват викове.Веднага станах от леглото взех си пистолета и по най - бързи и тихия начин слязох долу.Били са момчетата.Постоях за малко скрита за да чуя за какво си говорят.
-Не можем да ѝ кажем! Не сме сигурни!-Обади се Ник.
-Абе ти добре ли си?-Изсъска Крис.-Ако вече идват насам ние ще сме виновни,че не сме ѝ казали и тогава всички ще умрем! И не,не от хората му,а от Джесика!
-Крис е прав! Трябва да ѝ кажем!-Каза Стивън със спокоен тон.Май ми се връзват нещата.Хората ба Макс са ни проследили до тук и сега идват,а Ник няма намерения да ми каже защото не е бил сигурен.
-Няма нужда да ѝ казвате!-Обадих се и всички погледи се забиха в мен.Този на Ник обаче беше уплашен.
-Колко от разговора чу?-Попита Джейк.
-Само от тогава,когато Ник каза,че не може ли сте да ми кажете защото не сте били сигурни.-Казах докато прибирах пистолета в колана си.
-Но ние не сме споменавали нищо за....-Каза Майк,но аз го прекъснах.
-Ох,просто схванах за какво си говорите! До колко часа ще са тук?-Попитах раздразнено.
-Не знаем точно,но горе долу 2-3 часа....-Каза Крис.
-Вземете си най - добрите оръжия! Ще стане кървава баня!-Казах аз и се запътих към стаята с оръжия.Взех си един пистолет KJ Glock и един Beretta Px4,осем шурикена и четири ножа.Също така взех и заглушители и за двата пистолета.После отидох в стаята си и си сложих по дълга блуза за да закрива ножовете и пистолетите.Слязох долу и Майк се опитваше да си скрие пистолетите.Съжалих го и отидох да му помогна.Скрих му ги в колана и после смъкнах малко тениската надолу за да не се виждат.
-Благодаря.-Каза той докато ме гледаше.Аз му отвърнах само с една усмивка.
-Какви оръжия си взе?-Попитах го.
-Два пистолета със заглушител,четири звездички от тези дето се хвърлят,все им забравям името,и три ножа.-Каза той докато броеше на пръсти колко общо са.
-Шурикен!-Казах аз изведнъж.Той ме погледна въпросително.-Звездичките за хвърляне,шурекен!-Казах аз и той тогава направи разбираща гримаса.Изведнъж Джейк влезе и каза:
-Проследих навигацията на колите на онези и ще са тук до 30 минути.-Каза той набързо.
-Чакай,щом си проследил навигацията им не можеш ли да им я хакнеш и да промениш курса?!-Изведнъж ми хрумна това и той ме погледна с една повдигната вежда.
-Мислиш,че не съм пробвал ли?!-Попита ме раздразнено.
-Ми де да та знам,аз?!-Казах аз и се запътих към кухнята за чаша вода.Там беше Крис.
-Хей.Притеснена ли си?-Попита ме той.
-Аз,не! Но ти май да?-Казах аз докато си отпивах от водата.
-И то много! Ами ако някой от нас пострада?-Каза той видимо притеснено.
-Крис,успокой се! Никой от нас няма да пострада,обещавам!-Казах аз и го прегърнах.Той ми отвърна.
-Обещаваш ли?-Попита той.
-Обещавам!-Потвърдих и той ме прегърна още по - силно.-Хайде вече да заемаме местата си.
-Добре.-Каза той и се напрегна.
-Успокой се!-Казах аз за пореден път.Отидохме в хола и там бяха всички.-Аз съм тук с Крис. Ник и Стивън са на втория етаж,а Майк и Джейк са пред гаража! Без спорене и викане,трябва да сме максимално тихи,ясно?!-Казах аз и всички кимнаха.На мен това въобще не ми стигна.-Ясно?!-Извиках аз.
-Да!-Извикаха те.
-Всички по местата!-Извиках отново аз.
След около 10 минути някой разби врата и около 12 мъже с маски влязоха в къщата.
-Не съм канила гости.Ами ти?-Направих се на ударена.
-Не,не съм!-Каза той видимо спокойно,но знаех,че само го прикрива.За разлика от мен той е доста напрегнат,а аз съм спокойна в такива ситуации.
-Вие много добре знаете кои сме ние!-Каза единия с маската,която беше различна от тази на останалите.Явно той е "лидера".
-Ще ни кажете ли или ще разиграваме театър?!-Попитах вече раздразнено.
-Ние сме от бандата Макс и сме тук за да сложим край на вашата банда!-Каза отново този с шарената маска.
-И не можахте ли да почукате?-Попитах аз с ирония в гласа си.Единия хвърли нож към мен,но аз имах бързи рефлекси и го хванах на милиметри от лицето ми.
-А,значи така ще играем?! Добре!-Казах аз и прострелях този,който хвърли ножа,но после другите се включиха и Крис започна да стреля.Момчетата от горе също ни помогнаха останаха само трима.
-Добри сте,но хайде да се бием без огнестрелни оръжия! Какво ще кажеш?-Попита ме той.Разбира се,че ще се съглася.
-Съгласна съм!-Хвърлихме пистолетите си настрани и те започнаха да се приближават към нас.Аз само се подсмихнах самодоволно и набързо извадих един нож от колана си и го хвърлих в гърлото на единия. Крис направи същото и с другия.
-Останахме само аз,ти,той..-Каза и посочи Крис.-И тези там!-Посочи към Ник и Стивън.-Не е честно четирима срещу един! Искам да се бия само с теб!-Посочи мен.-Ако не те е страх,разбира се!-Каза и се засмя.
-Съгласна съм!-Казах твърдо. Крис се приближи до мен и ми прошепна:
-Джесика,какво правиш?!-Каза той,но аз го избутах.
-Ще се бием значи?! Добре!-Каза и се приближи до мен.Засили юмрука си към лицето ми,но аз бързо го хванах и извих ръката му.Той извика от болка,но на мен не ми пукаше.Извих я още по силно.Не знам как,но копелето успя да се измъкне.Заби ми един доста силен шамар и паднах на земята.Той седна върху мен и започна да ми налага юмруци.С коляното си го ударих в слабините и докато се превиваше от болка аз взех един от пистолетите и го насочих към главата му,но той се обади:
-Нарушаваш...пра...правила...та..-Каза той,накъсано.Аз само се усмихнах злобно и казах:
-Правилата са създадени за да се нарушават!-Казах и го застрелях.
Авторска бележка:
Съжалявам ако има грешки. :)