Унижаваш ме,мачкаш ме,караш ме да се чувствам като най-нишото същество на земята,а сега ми казваш,че ме обичаш? Това не е обич. – казах и бутнах тялото му настрани. Знаех,че думите му не са истински.
- Защо,по дяволите,не ми вярваш? – попита той и ме обърна към него. Погледнах в очите му,бяха потъмнели. Бяха различни.
- Защото знам кой си. Отивай си Зейн,сестра ти е сама,аз ще остана тук,ти си тръгвай. – казах и отворих вратата. Той издиша шумно и излезе затваряйки след себе си. Свалих кърпата и се огледах за дрехите ми. Облякох се набързо и излязох от стаята. Затворих вратата влязох в някаква стая,би трябвало да е кухнята. Вътре ухаеше вкусно. На палачинки. Седнах на един от столовете до барплота и се загледах в къдравото момче пред мен което си тананикаше и “танцуваше”. Засмях се леко и той се обърна.
- Добро Утро. – взе една бяла чиния и сложи една палачинка. Взех чинията от ръцете му и я оставих на масата.
- В шкафа има шоколад. – посочи един шкаф. Приближих се до него и го отворих. Пред мен се откри голям буркан на етикета пишеше “Nutella” взех го бързо и затворих шкафа. Приближих се до хладилника и го отворих,нямаше много. Няколко яйца,шунка,бира,кола и портокалов сок. Грабнах сока и затворих.
- Трябва да напазаруваш – казах и минах покрай него.
- Добре,мамо! – каза с бебешки глас,засмях се и намазах палачинката с шоколад,не щадих много шоколада и сложих доста. Меко казано обожавах шоколад. Кой не го обожавал?
- На колко си? – попита той. Всъщност аз не знаех нищо за него. Единственото което знаех,че се казва Хари и че е приятел на Зейн,а сега стоях в апартамента му и закусвах.
- 18. Ти? – продължих с разговора. Довърших палачинката,беше прекалено кратка любовта ни,но какво да се прави.
- Още? – попита той и повдигна едната си вежда. Засмях се,беше смешен. Кимнах положително и подадох чинията. Той я взе и сложи палачинката. Ухаеше много вкусно.
- От колко време се познавате със Зейн? – той игнорира въпроса ми за годините. “Колко грубо” извика второто ми аз,засмях се вътрешно.
- мм..от две години сме в един клас,но никога не съм разговаряла с него до сега. – казах и вдигнах краката си и ги притиснах към себе си,беше ми по-удобно. Сложих още около тон шоколад на палачинката си и започнах да ям,отново.
- И аз съм на 18.- каза и сложи една огромна чиния с около 15 палачинки. Седна на стола срещу мен и взе една палачинка,сложи я в чинията си и я намаза с шоколад. Но сложи доста по-малко от мен.
- Хари Потър – казах изведнъж,притиснах ръцете си до устата ми,за да заглуша смеха си.
- Хаха,много смешно. – каза иронично той.
- Съжалявам.
- Няма нищо. Много обичаш шоколад,а? – попита той и повдигна веждата си отново.
- Личи ли си? – попитах и погледнах към буркана който бе до нас. Той се засмя, взе една салфетка и ми я подаде. Изтърках се и се облегнах назад.
- Какво беше станало вчера,че беше толкова разстроена? – попита той и взе още една палачинка,последвах примера му и аз взех една.
- Знаеш за Пери,нали? – той кимна. – Тя се върна. – казах и станах,започнах да оглеждам шкафовете. Обърнах се към него. – Къде са чашите?- той ми посочи къде са и отново извърна поглед. Взех две и в едната сипах сок. Погледнах към него – Сок? – попитах. Той кимна отрицателно.
- Предпочитам бира. – стана от стола,приближи се към хладилника и взе една стъклена бутилка. Отвори я и отпи от нея.
- Сериозно? Бира за закуска? – попитах и седнах на мястото си. Той не ми отговори,а просто отпи още веднъж. След около 10 минути,нямаше никаква следа от палачинките.
Взех моята и неговата чиния,сложих ги в мивката,прибрах сока и шоколада. Хари беше в банята,затова използвах момента да измия чиниите. Измих ги набързо и седнах на дивана в хола. Отпуснах краката си и облегнах главата си. Чух затварянето на врата,а след миг и къдриците на Хари се показаха. Свих краката си и той седна до мен. Пусна телевизора и започна да прескача програмите. Нищо интересно. Но един филм привлече вниманието ми. “ Незабравимата”
-Спри. – извиках и той ме погледна въпросително. – Върни назад – казах и той изпълни това заповедта ми – Стоп. – казах,когато видях лицето на Ландън. Толкова е красив. Всъщност аз бях влюбена в него. Той ми е нещо като идол
-Няма начин. – каза Хари и включи някакъв мач. Изпуфтях и скръстих ръцете ми пред гърдите ми.
-Моля те! – изскимтях,той поклати глава отрицателно. Станах от дивана и се приближих бавно и безшумно до хладилник,отворих го и извадих едно от шишетата с бира. Отворих го и бързо се приближих до дивана. Стоях точно зад Хари. Бавно изсипах бирата върху него.
-Какво по дяволите..? – извика той и стана от дивана,целия мокър. – Да не си полудяла – извика и съблече блузата с която беше.
-Май ти трябва душ? – казах и се усмихнах. Той изруга и се запъти към банята. Оставих шишето на масата и седнах на дивана. Включих отново филма и се загледах в него. Това може би е най-хубавия филм. Но Ландън отначало е супер задник. Държи се толкова гадно с Джейми,както и неговите приятели. Ужасни са. Но след това любовта им е по-силна от всичко. Толкова е красиво. Дори когато тя си отиде,той продължи да я обича,да я обича повече от всичко. Толкова е красиво. Мечтая за такава любов. Толкова силна,толкова..
Звънеца на входната врата ме изкара от мислите ми.
-Да отворя ли?
-Да,моля те. – извика Хари. Станах от дивана и се приближих до кафявата врата. Отворих я.
-Какво правиш тук? – попитах Зейн,той не ми отговори,а хвана бързо ръката ми,затвори вратата и ме задърпа към асансьора. Влязохме вътре и той натисна един от етажите. След това натисна и червеното копче с надпис “стоп”
-Ще ме изслушаш. – каза. Трябваше да го направя,нямаше къде да отида. Кимнах и той пусна бавно ръката ми. – Не ме познаваш,Адриана. Не знаеш нищо за мен. Знаеш единствено това,че съм бил зарязан от Пери,че след това станах такъв. Какво друго знаеш? Нищо. Нищичко! Но аз те познавам,знам,че когато си нервна хапеш долната си устна. Знам,че обожаваш шоколад. Знам,че брат ти е мъртъв.Знам,че майка ти е на милиони километри от тук. Знам,че те нараних. – каза всичко това на един дъх. Исках да отрека всичко което каза,но не мога,защото беше прав. Наистина не знаех много неща за него. Но исках.
-И какво Зейн,какво като ме познаваш? Това променя ли факта,че ще се върнеш при нея? Не – извиках.
-Имаме цяла седмица,ти го каза,каза че искаш да бъда твой само за една седмица.
-Ноо не съм казвала да ме лъжеш.
-Не те лъжа,по дяволите. – извика и хвана ръката ми,сложи я върху лявата му страна. Сърцето му. Биеше бързо – Виждаш ли? Бие така за теб. – каза и кимна леко. Отдръпнах ръката си.
-Не сме в някой филм,Зейн. – той изпуфтя и притисна тялото ми в едната страна на асансьора.
-Идваш с мен у дома. – каза и натисна отново червеня бутон. Не казах нищо,може би просто трябваше да го имам за една седмица