Invisible

CHAPTER 18 "Отново се чувствам невидима"

Остана само един ден. Един ден да сме заедно. Цели шест дена бяхме постоянно заедно. Зейн беше различен,не беше груб. Държеше се много мило с мен,не ме обиждаше. Имахме уникални моменти. Виждахме се с Хари,за една седмица той се превърна в най-добрия ми приятел. Той е страхотен. Винаги е усмихнат,приема всичко на шега. Разбрах толкова много неща за него. Той е една страхотна личност. През седмицата бях попитала Зейн да спя при Хари и след милион кучешки очички и крокодилски сълзи,той каза да. Исках да разбера дали на Хари му отива с права коса и затова му изправих косата,докато спеше. Е,не беше толкова зле. Баба ми би го харесала. Исках и да се боядиса в  розово,но не поиска. Валиха си тръгна с един тон подаръци от мен и от Зейн. Не спираше да повтаря колко е красиво тук и колко много ще й липсва Зейн. Ходихме на училище,там всички вече се държаха нормално. Повечето хора,вече не ме обиждаха,Зейн не се отделяше от мен. Постоянно бе до мен.

Хари също бе в нашето училище. Аз,Хари и Зейн си измислихме,нещо като “бой с сметана и шоколад” всъщност започна между мен и Хари. Опитах се да направя торта,но без да искам напръсках Хари със сметана. И така започна и той да ме пръска. След това и Зейн се включи. Във вторник ходихме на гонките,Зейн отново се състезава,но този път аз стоях отстрани и виках за него. Хари също се състезава,но беше начинаещ. Зейн бе по напреднал. Зейн имаше мач по бокс. И наистина не исках да знам,как ще изглежда след като се върне,но беше добре. Ходихме на кино и убедих Зейн да гледаме “ Dear John”той искаше да гледаме екшън,но накрая каза да. Взехме си пуканки и кола,беше уникално. Той не бе много заинтересуван от филма,но поглеждаше от време на време.

И сега,днес бе последния ни ден. Щяхме да го прекараме съвсем нормално,до колкото е възможно. Днес,вечерта той си тръгваше. Трябваше,не можех да направя нищо. Хубавото е,че оставаше малко от учебната година и след това се местех в Ню Йорк при майка ми. Тя искаше,да живея при нея. Тя работеше като моден дизайнер. Обичаше работата си. Аз всъщност винаги съм искала да работя в някое списание,или някой вестник.

Звънеца ме изкара от мислите ми. Оставих учебниците и слязох долу. Отворих вратата и пред мен се появи момче с синя шапка. Имаше къса черна коса и сини очи.

-Адриана Бляк? – попита той и погледна към папката в ръцете му.

-Да,аз съм. – казах и погледнах към него. Той ми подаде черната папка и ми посочи мястото на което трябва да се подпиша.